Читать «Махди» онлайн - страница 11

Абдуллах поклати със съмнение глава, ала се отказа от по-нататъшни възражения.

Ние се придържахме отначало към североизток, после източно и след приблизително два часа завихме на юг, понеже фесарахът бе на мнение, че завоят сега ще ни отведе към гората. Скоро съгледахме на хоризонта една тъмна ивица, която лежеше повече вдясно от нас. Бяхме яздили толкова бързо, че кажи-речи наполовина бяхме обходили гората. Това ме наведе на идеята, тъй като имахме достатъчно време до залез слънце, да приближим не отстрани, а в гръб неприятеля. По тази причина се насочихме повече наляво, докато ивицата, сиреч гората, остана западно от нас. И тук се натъкнахме, както в себе си бях предполагал, на една широка полоса, която се претегляше от изток към гората. Отъпканата трева отново се бе изправила, но със своите пречупени върхове все още ясно се открояваше от останалата повърхност на гхалата.

Това бе общата следа на нашите врагове, от която заключих, че трябва тази заран да са минали оттук. После са се установили в гората на бивак и разпратили на запад съгледвачите си.

Завихме в тази посока и достигнахме гората при едно толкова рехаво място, че и по-голям отряд от нашия можеше лесно да се придвижва през нея. Сега се касаеше да се развие най-голяма предпазливост. Аз слязох и тръгнах пешком начело. Водачът взе камилата ми за оглавника, следвайки ме на известно разстояние с асакерите. Беше ми казал, че изворът се намира приблизително по средата на гората, и аз приех като нещо саморазбираемо, че търсените са се разположили в негова близост.

2. Заловени в собствения си капан

Там, където я пресичахме, гората се състоеше от високи газиах и мимози. Трябваше да потърся някое скривалище за камилите ни и ето защо свърнах настрани, където под дърветата растяха гъсти храсти. Бушът се състоеше от балсамодендрони и бодливи баухинии, които се виеха по дърветата и провесваха гъсти гирлянди от великолепно нацъфтели вейки. Зад тоя шубрак никой не можеше да ни види. Спътниците ми слязоха пред него, за да вкарат навътре камилите и изчакат там завръщането ми, понеже сега исках да отида на разузнаване.

Верният Бен Нил ми се предложи за придружител, ала аз отклоних. Водачът Абдуллах също поиска да дойде с мен и когато и на него отказах, рече:

— Ти не познаваш гората и пътя до извора, ефенди. Аз трябва да ти го показвам.

— Не се кахъри за мен! Впрочем ти се лъжеш, ако си мислиш, че враговете бивакуват край водата.

— Че къде иначе?

— Някъде другаде, но само не и там. Е, да, преди туй най-вероятно са се намирали край нея. След завръщането на аванпостовете обаче неминуемо са стигнали до мисълта да освободят терена.

— И защо пък?

— Ловците на хора ще приемат за сигурно, че ще навестим извора. Там им се предоставя най-добрата възможност да ни нападнат. Те ще изчакат значи, додето установим бивака си, и ето защо определено може да се допусне, че вече не са край водата, а се крият нейде наблизо. Как води пътят оттук до нея? Прави ли много завои?

— Не, той представлява почти права линия.

— Това е много благоприятно за мен. Сега аз тръгвам, а вие няма да правите нищо друго, освен да се държите възможно най-тихо.