Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 264

В близост до вади чух да прозвучава откъм нея един приглушен бумтеж. Прокънтя като гръмотевица, но по-ясно и не чак толкова силно. Пушечен огън ли беше? Трябваше да поемам с животните по обиколен път, който водеше надолу по едно дере. Ето защо нямаше как да видим нещо, преди да сме достигнали дъното на вади. А онова, което съгледах там, накара кръвта ми да се смрази. Всички ловци на роби, с изключение само на един-единствен, лежаха мъртви на земята до скалите, а срещу труповете им все още стоеше редицата асакери, които бяха изпълнили присъдата. Самият Рейс Ефендина беше се заел да преглежда с мюлазима екзекутираните да не би някой от тях да е още жив. Значи залпа на асакерите бяхме чули. Като ме видя да идвам. Слугата на справедливостта пристъпи към мен и посочи труповете:

— Ей къде лежат онези, които искаха да бъдат съдени не според закона на пустинята, а според моя. Те си мислеха, че по този начин ще се избавят, ала аз съм дошъл да раздавам правосъдие, а не да предоставям възможност на стократните убийци да се откупват със злато и сребро.

— Но защо всички? — попитах, като не съумях да потисна една тръпка на ужас. — Можеше да накажеш подвежданите и да проявиш милост спрямо подведените!

— Тъй ли? И как бих могъл? — изсмя се Ахмед ядно. — Наистина ли мислиш, че има подвеждани и подведени? Тогава или не познаваш точно условията, или като християнин си навикнал при всеки случай да намираш причина за проява на една нездрава милозливост. Горко на онзи, който стори зло! Аз съм длъжен да процедирам според тази мъдрост. Ще унищожавам ловците на хора с ятаган, нож и куршум. Аллах няма да ми разгневи, ако опитам да постигна бързо с неумолимо правосъдие онова, което с мекота едва след дълги, дълги години, а може би и никога не ще мога да постигна. Даваш ли ми право, или не?

— Да, давам ти право, защото християнството учи не само на любов, но и на съд. При нас престъпникът също бива наказван, само че чу се дава възможност да се поправи.

— Един Ибн Асл никога няма да се поправи. От съображение към теб не ти казах нищо от по-рано и присъдата бе изпълнена в твое отсъствие. Само най-младия оставих жив, за да може да потърси Ибн Асл и да му разкаже какво се е случило. После вестта за моята непреклонна строгост ще се разнесе навсякъде, където има ловци на роби, и страхът от мен ще въздейства също така силно, както появата ми.

— Защо пращаш тоя мъж при Ибн Асл, след като скоро и тъй, и тъй ще заловим самия него!

— Наистина ли си толкова сигурен, че ще го спипаш?

— Не го считам за прекалено трудно, при все че Ибн Асл скоро ще бъде уведомен за това, което се случи тук.

Разказах на Ахмед за белия ездач. Вниманието му бе очебийно голямо — защо, узнах веднага, понеже след като свърших, попита напрегнато:

— Сигурен ли си, че неговата хеджин е била бяла? Да не би да е имала само светлосив цвят?