Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 262

— Мислех, че те познавам, ама далеч не съм те познавал, ефенди. Бях убеден, че давам на хората си един добър съветник, но че си бил чак толкоз умен и хитър, все пак не съм знаел. Трябва да кажа, че това което чух, надминава всичките ми очаквания. Мислех, че трябва да се бия с разбойниците, а ето че намирам работата свършена без битка.

— Значи си знаел, че ще ги срещнеш тук? От кого?

— Сред моите хора имаше един предател, член на Кадирине, който…

— Имаш предвид Бен Мелед?

— Как, ти го знаеш?

— Да, защото той е мъжът, съобщил твоя план на моккадема.

— Бен Мелед си получи своето възнаграждение. Той се разбъбрил пред един друг. Другият беше верен и ми го каза. Ето как узнах, че моккадема е на път с муца’бира към тази вади, за да срещне тук Ибн Асл. Набивах си бързо камили и потеглих, след като предателят получи бастонадата по такъв начин, че сигурно вече няма да бъде от голяма полза за Кадирине. Яздехме нощем и от заранта търсим кладенеца, където сега те намерихме.

— Слава на Аллах за това! — въздъхна лейтенантът. — След като ти самият дойде, от мен вече е снет големият дерт по женорята. Бих предпочел да се бия със сто неприятели, наместо да водя шейсет такива шейтанки. Тая Марба ръгаше около себе си като някой див суданец! Тя е една от най-младите и красивите. Колко ли безогледно дръзки биха могли да са тогава пък другите! Не ми беше възможно да попреча на убийството.

— Аз самият нямаше да попреча, горко на онзи, който стори зло! — рече Рейс Ефендина сериозно, послужвайки си със своя известен девиз. — Сега съм осведомен и искам да хвърля едно око на бивака и хората.

Рейс Ахмед тръгна с нас към шатрите, пред които седяха жените. Те бяха чули кой е той и любопитстваха как ще се отнесе към тях. Убийството на Бен Касаве и грозника, изглежда, все пак ги притесняваше. Изправиха се пред него. Ахмед ги огледа с приятелски сериозен поглед. Трябваше да му покажа Марба. Той пристъпи към нея и попита:

— Ти си намушкала двамина мъже?

— Прости, емир! Ефендито също ми прости.

— Няма какво да прощавам, защото ти си постъпила правилно. Горко на онзи, който стори зло! Вие ще си получите обратно всичко ограбено, доколкото е още налице. Ще ви дам двайсет асакери да ви отведат в родния край и понеже ефендито ви е освободил, нека той бъде предводителят на кервана.

Ахмед се извърна и тръгна към пленниците отсреща. Те също бяха чули, че той е Рейс Ефендина. Следователно знаеха, че сега ще се реши съдбата им. Той огледа редицата им строго и мрачно. Притежаваше изключителни пълномощия и мога да кажа, че аз също очаквах напрегнато неговата присъда. Трябваше да му покажа парламентьора, към когото той се обърна с остър тон:

— Ти ще ми отговаряш от името на всички! Ибн Асл ли ви е предводител?

— Да.

— Вие сте нападнали и отвлекли дъщерите на фесарах?

— Да.

Тези две „да“ не прозвучаха с такава крепка увереност, с каквато ловецът на хора бе отговарял на мен преди туй. В тона и цялото поведение на Рейс Ефендина бе залегнало нещо, което не вдъхваше много надежда и изключваше един по-дълъг отговор или чак пък защитна реч.