Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 249

— Аз храня крепката надежда, че вие отново ще видите своите близки!

— И гробовете на избитите! Ефенди, ще предадеш ли убийците на нашите войни?

— На този въпрос сега още не мога да отговоря, тъй като съдбата на разбойниците не зависи единствено от мен. Но вече трябва да се отдалеча. Аз дойдох само за няколко мига, колкото да ви съобщя, че наблизо има избавители. Иначе сигурно много щяхте да се изплашите, ако се стигне до битка. Сега обаче знаете какво предстои и аз ви моля да останете спокойно по шатрите си, което ще облекчи задачата на моите хора.

— Хвала на Аллах! Похитителите повече няма да ме бият, а и никой друга няма вече да опитва камшика.

Марба го каза с такава трескавост и решителност, сякаш беше отредила съдбата на тези двама мъже. Аз я попитах още къде биват съхранявани факлите и научих, че в шатрата има две-три. Поисках да ми ги даде и после се сбогувах. Минах незабелязано през спящите и потърсих сега Али Фарид.

Дадох му указанията си и той тръгна с хората си да заеме описаната вече позиция. Аз останах при двамата пленници с Бен Нил и асакери, който ги бе пазил.

Намирахме се зад кривината на вади, така че хората от бивака не можеха да ни видят даже и да стъкнехме тук огън. Ето защо запалих една факла да оградим вързаните. Те се бяха осмелявали, както ми каза пазачът, само леко да помръдват.

Снех им запушалките от устите, измъкнах ножа и ги заплаших:

— Нито дума високо! Който нададе вик, мигновено получава острието! Можете да ми говорите, но тихо.

Те се вторачиха в мен. Да ме видят тук, не бяха очаквали. Те дори още не знаеха кой ги е проснал.

— Ти ли си това, ти? — избълва Бен Касаве. — Какво ти дойде на ума! Как можеш да се отнасяш по този начин с нас, твоите домакини?

— Който е мой искрен приятел, той е такъв и на моя придружител.

— Та нали сме му приятели.

— Не. Вие се канехте да го убиете. Аз чух всяка ваша дума. Неговата уста трябваше да бъде накарана да замлъкне и вие вярвахте, че ще сметна върха на една такалехска стрела за зъба на някоя отровна змия. Такива коварни убийци не могат да бъдат мои приятели. Аллах отплаща всяко дело на човека и вие също ще бъдете съдени според деянията си.

— Значи съдията е Аллах, не ти. Освободи ни! Когато Ибн Асл дойде, много ще се разгневи от поведението ти.

— Действително! Само че неговият гняв ще е насочен повече срещу вас, отколкото срещу мен. Той едва ли ще сметне за възможно мъже като вас да се оставят толкова лесно да бъдат пленени.

— Не те разбирам. Нали само си правиш един неподобаващ майтап с нас?

— Майтап? О, не! С хора от вашата пасмина аз не се майтапя.

— Ама че нали се каниш да завъртиш далавера с нас. Тъкмиш се да вземеш роби от Ибн Асл!

— Това е вярно. Тъкмя се да ги взема, ама не пък и да ги платя. Аз вземам роби и раздавам в замяна пушечни куршуми.