Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 85

Безпокойствието се увеличаваше, а Матвей Струкс се нервира страшно. Спирането за втори път става по вина на Николай Паландер, и ако полковникът наблегне на това, той не ще може нищо да му възрази.

Трябваше да чакат и навсякъде да търсят разсеяния математик.

Полковник Еверест вече избра място за лагеруване, когато изведнъж долетя страшен вик от лявата страна на гората. Паландер се показа между дърветата. Той тичаше с всички сили, целият в дрипи, и когато спря, не можеше да говори, а само тежко дишаше и диво въртеше очи.

Другарите му не можаха веднага да разберат, какво му се е случило. Най-после той пое дъх и промърмори:

— Регистрите! Регистрите!

Астрономите потрепериха. Той е изгубил книгите! Всички трудове отиваха напразно. Дали го бяха ограбили или сам ги беше изгубил в гората — нямаше никакво значение. Регистрите бяха изгубени. Цялата работа трябваше отново да се почва.

Матвей Струкс избухна. Той почна тъй да вика и да се кара, че цял кръвяса, и най-после се закле, че ще го прати в Сибир, ако преди това не го остави да умре под камшика.

Николай Паландер мълчеше, безсмислено кимаше с глава и смяташе караницата и виковете за напълно заслужени.

Полковник Еверест се застъпи за нещастника.

— Но може би са го ограбили?

— Не ме интересува това! Защо не слуша? Защо се отдалечава, след като изрично го предупредихме?

— Да, тъй е — намеси се сър Джон, — но все пак трябва да узнаем, дали е изгубил регистрите или са му ги откраднали. — След това той се обърна към нещастника и го запита: — Ограбиха ли ви, господин Паландер?

Николай Паландер тъпо кимна с глава в знак на потвърждение.

— Кой ви ограби? — продължи сър Джон. — Мокололосите ли?

Николай Паландер отрицателно поклати глава.

— Европейци ли? Бели ли?

— Не, — отговори Паландер с прегракнал глас.

— Но кой тогава ви ограби?! — извика Матвей Струкс, като приближи юмруците си до лицето на нещастника.

— Павианите — тихо отговори нещастният Николай Паландер.

Ако загубата не беше тъй важна, всички навярно биха се разсмели при това признание. Николай Паландер беше ограбен от маймуни!

Бушменът каза, че това често се случва. По скъсаните дрехи се виждаше, че книгите му са били взети след упорита борба. Но това съвсем не изменяше работата. Регистрите бяха изгубени — всичко беше пропаднало!

— Не си струваше труда да измерваме една дъга от меридиана в центъра на Африка, за да може някакъв си безумец… — полковник Еверест не завърши мисълта си, защото почувства съжаление към нещастния Паландер, който непрекъснато слушаше най-лоши епитети от сприхавия Матвей Струкс.

Бушменът, като по-опитен и по хладнокръвен, се намеси, макар че тази загуба с нищо да не го засягаше.

— Господа, — каза той, — разбирам отчаянието ви, но сега не бива да губим време в разговори, защото всяка минута е скъпа. Павианите пазят откраднатите предмети, а тъй като не ядат книги, има малка надежда да ги намерим и да ги върнем, ако настигнем крадците.

Всички изведнъж се оживиха, като се зарадваха на дадената надежда. Николай Паландер взе палто от един моряк, шапка — от друг, и заяви, че ще покаже мястото, гдето е бил ограбен.