Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 57

— Чудно, наистина — промълви Макс Юбер — никак няма да се изненадам, ако ми заговорят по френски!

Тези първобитни хора дори не ходеха съвсем голи; мъжете и жените носеха някакви къси пояси — престилки от трева, както дахомейците. Освен това Джон Корт забеляза, че главите на вагдите са кръгли и по формата си наподобяват главата на обикновен човек, но са по-малки (микроцефали). Челната кост над очните орбити нямаше онази изпъкналост, която е характерна за всичките маймуни. Вместо коса, по главите си имаха късо руно, подобно на всички туземци из екваториална Африка; брадите на мъжете бяха редки и слаби. Стъпалата на краката им приличаха на човешките стъпала, т.е. бяха приспособени за ходене, а не за катерене, както е при маймуните; най-после, нито един вагди нямаше никакъв признак на опашка или опашков израстък. Обаче не трябва да се забравя, че и човекообразните маймуни (горилите, орангутангите, гибоните и шимпанзетата) също нямат нито опашки, нито торбички под бузите си. Освен това те еднакво свободно ходят и изправени, и на четири крака, но все пак всичките тези четириръки, когато вървят, стъпват не на стъпалото на крака, а върху пръстите си, свити навътре. При вагдите тази особеност не съществуваше. Следователно те представляваха съвсем нов род същества, които стоят много по-близо до човека, отколкото и най-развитите маймуни.

Що се касае до краката някои учени антрополози твърдят, че всъщност няма никаква разлика между краката на човека и на маймуната, и че големият пръст на човешкия крак би бил отделен, ако не беше обезобразен и смазан от обувката.

Забелязано е също, че четириръките, които ходят изправени като човека, се отличават с поулегнал характер, по-малко се кривят, изобщо са по-сериозни и по съобразителни. С подобна сериозност се отличаваха и жителите на селото Нгала. Освен това при по-внимателно наблюдение нашите пътешественици констатираха, че челюстите и зъбите на вагдите с нищо не се различават по строежа си от челюстите и зъбите на човека и съвсем не приличат на маймунските.

Известният учен Карл Фохт твърди, че човекът е произлязъл от три големи маймуни. Според неговото мнение орангутангът, покрит с дълга червеникава козина, се явява прадед на съвременните брахицефали, към които спадат негритосите; шимпанзето, тип на долихоцефалите, но с по-слабо развити челюсти, е прадед на негрите; горилата, която се отличава по силно развития си гръден кош, по формата на краката, по своеобразната походка и по особения строеж на тялото и на крайниците си, се явява родоначалник на белия човек.

Макар че това мнение се оправдава от известна аналогия, която съществува между човекоподобните маймуни и истинския човек, все пак могат да бъдат изтъкнати редица противоречия. Например не може да се допусне, че тези три вида маймуни притежават същите 12000000 клетки и същите 4000000 мозъчни влакна, колкото има у човека, независимо от другите негови предимства. Би могло да се допусне, че те принадлежат към по-висш род маймуни; но твърде голям риск ще поеме онзи, който започне да твърди, че човек е усъвършенствана маймуна или че маймуната е изроден човек.