Читать «Село във въздуха» онлайн

Жул Верн

Село във въздуха

I. Керван ловци

— Значи, Джон, за американско Конго и дума не може да става? — попита Макс Юбер.

— Защо ни е, любезни Макс, — отговори Джон Корт, — за щастие ние притежаваме предостатъчно ненаселени земи: от Аляска до Тексас се простират грамадни пространства, където спокойно можем да създадем колонизация, и това, според мен е много по-полезно, отколкото да се занимаваме със същото из други страни.

— Струва ми се, не е далече времето, когато европейските народи ще си поделят целия африкански материк! Нима американците ще допуснат цяла Африка да остане в ръцете на Англия, Германия, Холандия, Португалия, Франция, Италия, Испания и Белгия?

— Нито русите, нито американците имат нужда от земи, поради една и съща причина…

— Именно?

— Защо да изморяват краката си, когато е достатъчно само да протегнат ръката — каза Джон Корт.

— Не, каквото и да говорите, мили Джон, ако не днес — утре федералното правителство ще пожелае да получи своята част от африканския сладкиш. Французите имат Конго, белгийците имат Конго, немците имат Конго, съществува и някакво независимо Конго, което впрочем, само чака, за да се прости със своята независимост! Ами, онези земи, които посетихме през последните три месеца? Не, дълбоко съм убеден, че Щатите биха могли да си създадат тук прекрасна колония!

— В която човек може жив да се изпече! — пошегува се Джон Корт.

— Хе, сега горещината още не е толкова голяма! Не забравяйте, че сме март! Какво бихте казали през юли или през август, когато слънцето пече така, като че ли ви пронизва с нажежени игли?

— Не, Макс, въпреки всичко, ние с вас едва ли толкова лесно бихме станали зинзибарци или жители на страната на племето „пагуини“. Впрочем, макар че с радост ще се върна в Мибревил, в нашите фактории, все пак трябва да призная, че нашето пътешествие беше извънредно интересно и приятно!

— Разбира се, беше интересно, — отговори Макс Юбер, — обаче, очаквах нещо повече от него!

— Какво говорите, Макс! Нима преживяното ви беше малко? Няколко стотин мили скитане из непроходими дебри, много неочаквани и опасни приключения, срещи с диви туземни племена, лов на пантери, на лъвове и на слонове, за да доставим удоволствие на нашия прекрасен Урдакс, който ни се отплати с грамадно количество превъзходна слонова кост, — а вие, пак не сте доволен!

— По-право, не напълно доволен! Което видяхме и преживяхме при това пътешествие, по-рано са видели и преживяли всички, които преди нас са пътували из централна Африка; и всичко е разказано подробно в пътните записки на Барт, Бъртън, Спик, Грант, Ливингстон, Стенли, Серп, Галиепи, Пинто, Ардерсон, Камерон, Хассари, Браци, Висман, Буонофанти, Дибавски и др. Бих желал да видя и да преживея нещо необикновено, което никой друг не е виждал, не е преживял!

— Иначе казано, желаете, например, да прекарате известно време в стомаха на някой лъв, или на някой канибал от племето „убанги“, нали, мили Марк?

— Не, Джон, не това! Бих желал да преживея нещо извънредно, да открия нещо ново, което не е известно на никого!