Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 53

Колкото повече се изкачваха, толкова ставаше по-светло: между клоните на дърветата се виждаха широки процепи, през които нахлуваха ярките слънчеви лъчи. Сега и Макс Юбер се видя принуден да признае, че всичко това не е твърде обикновено.

Когато достигнаха приблизително на тридесет метра от земята, пътешествениците видяха пред себе си грамадна площадка, обляна от слънцето, над която зеленееха красивите върхове на грамадни дървета. Под сянката им, правилно наредени, се издигаха колиби от жълта глина и с покриви от листа, а между тях минаваха улиците на голямото село, пръснато на твърде обширно пространство.

Навсякъде се разхождаха много същества, подобни на онези, които придружаваха пътешествениците. Вървяха изправени, като хора, а не на четири крака. Поради това, смело биха могли да бъдат причислени към типа „erectus“ според както доктор Еужен Дюбоа е нарекъл питекантропите, открити от него в горите на Ява, и за които той твърди, че са преходно звено между човека и маймуната.

Антрополозите доказват, че четириръките, които дори заемат най-висша степен между своите сродници и подчертават по-голямо сходство с човека в много отношения, все пак се отличават от него по това, че при опасност започват да бягат на четири крака, както всички животни. Обаче по отношение на новите познати на нашите пътешественици, това с положителност не би могло да се допусне.

Впрочем Макс Юбер, Джон Корт и Камис сега нямаха време да обсъждат, към кой род същества принадлежат техните нови познайници: последните от своя страна като разговаряха на някакъв съвсем неизвестен език, леко блъскаха пленниците си към една колиба, всред прииждащата отвсякъде тълпа, която не изразяваше никакво учудване при вида на тези непознати, бели хора. След минута — и тримата бяха в колибата, а вратата се затвори зад тях.

— Ето ни в плен! Интересно е да се знае, дали изобщо хранят своите затворници! — забеляза Джон Корт.

— Може би предпочитат да се хранят с тях — пошегува се Макс Юбер.

Наистина, нима мунбутту и другите африкански племена не са канибали? Защо и тези диваци да не са свикнали със същото — да изяждат себеподобните си?

Във всеки случай нямаше съмнение, че тези антропоиди принадлежаха към много по-висш род, отколкото най-близките до човека орангутани в Борнео, шимпанзета в Гвинея или горили в Хабон, понеже можеха да си служат с огън. Докато стигнат дотук, пътешествениците следваха пътеводния горящ факел, а освен това техният тайнствен водач на няколко пъти беше им приготвил огън. Сега тримата другари с голямо основание предположиха, че и блуждаещите огньове, появили се преди няколко дена в началото на гората, бяха запалени от тези странни горски жители.