Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 51

Наоколо цареше непрогледен мрак; навярно нощта беше много тъмна. Като хапнаха от печеното антилопово месо и пийнаха вода от близкото поточе, изморените и измъчени пътешественици легнаха и скоро заспаха. В съня си Макс Юбер имаше чувството, като че ли над главата му някой тананика познат валс от Вебер.

XIII. Село във въздуха

Щом се пробудиха на сутринта, Джон Корт и другарите му бяха силно учудени, че около тях цари същият непрогледен мрак. Нима нощта още продължава? И после факелът не светеше, както през последните дни; щат нещат, колкото да бъде, трябваше да чакат, кога пак ще блесне пътеводната светлина.

Освен това Джон Корт забеляза, че сега никой не беше запалил огън, никой не беше им донесъл храна.

— Много печално — промълви Макс Юбер, — понеже нищичко не е останало от вчера.

— Може би, това означава, че сме достигнали определеното място? — предположи форлоперът.

— О! Но къде се намира това определено място? — възкликна Макс Юбер.

— Тук, където ни доведоха, драги Макс!

Междувременно Камис направи твърде любопитно наблюдение. Наистина тук гората беше по-тъмна, но по-оживена: долиташе някакво бръмчене сякаш от рояк пчели, чуваха се някакви необикновени звуци, сякаш гласове из високите клони на дърветата. Тримата другари погледнаха нагоре и след дълго взиране забелязаха някакво подобие на грамаден покрив, на височина около петнадесет метра над земята.

Тази беше причината за непрогледния мрак наоколо: пътешествениците се намираха под грамаден плътен покрив от клони, листа и треви, който наподобяваше покривите на селските колиби.

Освен това тук почвата беше по-друга: вместо висока остра трева, вместо трънливи храсти, през които минаването е почти невъзможно, вместо влажен мъх, тук се разстилаше равномерно дебел килим от съвсем суха ниска трева, под която не се чувстваше никаква влага. За да си съставите вярна представа, въобразете си широка ливада, която не се напоява нито от река, нито от дъждове, която никога не е виждала образа на слънцето.

Тук дърветата бяха пръснати на разстояние 8–10 метра едно от друго, сякаш грамадни колони, които поддържат някаква великанска постройка. Несъмнено, площта от клоните им достигаше няколко хиляди квадратни метра.

Тук се срещаха африкански сикомори, чиито дънери се състоят от много корени, сплетени помежду си, а същинските корени са грамадни и силно разклонени; и боабаби, чиято характерност е, че при основата дънерите им се издуват, като буре, с окръжност 20–30 метра; и дум-палми, с вилообразно раздвоени стълба, и палми-делеб, с възловати дънери; и памучни дървета, чийто дънери в основата са издълбани от много хралупи, във всяка една от които свободно може да влезе човек; и акажу, чийто дънер в диаметър достига два, два и половина метра, и от един акажу може да се издълбае малък кораб, дълъг 20–25 метра, с вместимост 3–4 тона; и исполински драконови дървета, и още много други.

Измина около един час. Камис напрягаше очите си, за да зърне пътеводния огън, но напразно. Докато го следваха, те вървяха все на изток, а тази не беше посоката, по която биха стигнали до Убанги, за да се върнат у дома. Какво трябваше да сторят сега? Да се махнат оттук? А после? Къде да отидат? Как да пътуват, с какво да се хранят? В момента и тримата чувстваха силен глад и остра жажда.