Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 52

— Дявол да го вземе, не сме пуснали корени на това място! — извика Макс Юбер. — Защо стоим тук? Хайде, да тръгваме!

— Добре, но към каква посока?

— Няма значение. Сега не е трудно да вървим между дърветата: почвата е удобна, нищо не преграждаше пътя ни, пък и към тъмнината ще привикнем!

— Щом е така, тогава — напред! — заяви Камис.

Тримата станаха, за да направят малко разузнаване на около половин километър пред себе си. Навсякъде се виждаше същият килим от суха трева, над главите им висеше същият плътен покрив, до ушите им долиташе същият шум от тайнствени гласове.

Нима долу наистина нямаше нито едно живо същество? Не. На Камис се стори, че между дърветата се мяркат някакви сенки. Най-после, подир половинчасово ходене, съвсем обезкуражените пътешественици решиха да отдъхнат под едно дебело дърво.

Очите им свикнаха с тъмнината и на разстояние до двадесет крачки можеха да различават предметите, макар и твърде смътно.

Изведнъж форлоперът тихо пошепна:

— Там нещо шава!

— Човек или животно? — попита Джон Корт.

— Струва ми се, че е дете: твърде малко е на ръст.

— Маймуна! — промълви Макс Юбер.

Решиха да чакат, какво ще стане по-нататък. Ако е маймуна, биха могли да си хапнат от месото й. Наистина нямаха готов огън, но щяха да запалят.

През това време, малкото животно внимателно пристъпваше напред, изправено на задните си лапи, и като че ли никак не се страхуваше от хората. Направи още няколко крачки, и се спря.

Джон Корт и Макс Юбер изведнъж познаха, че това е малкият храненик на Лланга, и едновременно възкликнаха:

— Да, той е, той е!

След миг, Макс Юбер добави:

— Щом той е тук, тогава и Лланга трябва да бъде наблизо!

— Уверен ли сте, че не се лъжете? — попита форлоперът.

— О, напълно съм уверен, че това е същото дребосъче!

— И аз съм уверен! — потвърди Джон Корт. — Впрочем, ей сега окончателно ще се убедим! Джон Корт извади от джоба си ордена на доктор Йохаузен, свален от врата на дребосъчето в деня на неговото спасение, и го показа на малкото същество.

Дребосъчето радостно извика и с един скок дойде при пътешествениците. Сега беше съвсем здраво, весело и подвижно, сякаш истинска маймуна.

Камис го хвана, обаче дребосъчето пронизително извика, но не „Нгора“, а „Ли-Маи… Нгала… нгала!“ Никой от тримата не разбра какво означаваха тези думи, дори и форлоперът, който познаваше много туземни наречия. Изведнъж, сякаш изпод земята се появиха някакви същества, високи не по-малко от метър и половина.

Камис, Джон Корт и Макс Юбер не успяха дори да мигнат, когато тези същества, нито хора, нито маймуни, се хвърлиха върху тях, хванаха им ръцете и ги повлякоха със себе си.

Като изминаха по този начин около един километър, нашите пътешественици и странната им свита се спряха най-после на едно място, където два грамадни клона на две съседни дървета, твърде близо разположени едно до друго, се спускаха до земята, а към тях бяха прикрепени къси, здрави дръвчета, като стъпалата на подвижна дървена стълба. Пет-шест от странните същества, които конвоираха пътешествениците, започнаха бавно да се изкачват нагоре по стълбата. Останалите, без да проявяват никакво насилие, с жестове показаха на тримата другари, че трябва да сторят същото.