Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 50

По някои признаци Камис предположи, че са вървели към изток, а това за съжаление само ги отдалечаваше от крайната цел, но какво биха могли да сторят? Трябваше да продължат пътя си. Да, но в каква посока да вървят? Къде е факелът?

В същия миг светлината блесна пред тях, както през вчерашния ден.

— Наистина, това е пътеводната звезда, която е показвала пътя на влъхвите! — възкликна Макс Юбер. — Интересно е да се знае, дали скоро ще ни отведе до Витлеем?

През целия ден, 22 март, не се случи нищо особено. Горящият факел показваше пътя и водеше тримата другари все към една и съща посока, т.е. към изток. От двете страни на пътеката дърветата бяха толкова гъсто едно до друго, че дънерите наподобяваха жив плет. Лиани и други пълзящи растения се сплитаха така, че образуваха някаква безкрайно дълга зелена торба или ръкав. Пътеката често се пресичаше от други пътеки, и ако не беше техният тайнствен водач, Камис и другарите му не биха могли да се ориентират.

Най-интересното беше, че досега не срещнаха нито едно тревопасно животно. Впрочем как ли би могло да попадне тук? Обаче не се виждаше и друг, пернат, дивеч. Това обстоятелство силно тревожеше нашите пътешественици, понеже хранителните им запаси почти бяха се свършили.

Както снощи, така и сега, към шест часът вечерта факелът изгасна. Камис и другарите му се разположиха за нощуване.

— Ако утре не стигнем до края на пътуването, ще трябва да умрем от глад! — заяви Макс Юбер. — Дояждаме последните трохи, а тук няма нито раковини, нито миди, с които да напълним стомасите си, поради липса на нещо по-добро…

Нощта премина спокойно. Всички спяха дълбоко. Пръв се събуди Джон Корт и извика:

— През нощта някой е идвал тук!

Наистина, край тях гореше малък огън, чиито въглени още не бяха се покрили с пепел. На един нисък акациев клон висеше парче сурово антилопово месо; наблизо пак протичаше поточе, което никой от тримата не беше забелязал снощи, когато си легнаха.

Сега младият французин не прояви дори нито най-малко учудване, понеже започна да мисли, че са напълно редни грижите, които се полагаха за тях — пък и другарите му престанаха да обсъждат своето необикновено положение, нито се интересуваха повече за невидимия водач, който ги водеше към някаква неизвестна посока.

Без много да мисли, Камис започна да пече прясното антилопово месо, което беше достатъчно за обед и за вечеря. Едва нашите пътници успяха да се нахранят, и внезапно пламналият факел даде знак за тръгване.

Пътуването продължи при същите условия, както по-рано, обаче гората като че ли беше започнала да става по-рядка. Тук-там, по плътния свод се появяваха малки процепи, но все още нямаше никаква възможност да зърнат тайнственото същество, което носеше факела.

И днес пътешествениците изминаха около двадесет километра и според пресмятанията на Камис бяха се отдалечили общо около шестдесет километра от реката Йохаузен.

Надвечер в обичайното време факелът угасна и тримата другари се спряха за нощуване.