Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 48

— Преди всичко да похапнем, за да подкрепим силите си — продължи практичният Джон Корт.

— Да, не е лошо да хапнем, но още по-добре щеше да бъде, ако имахме и малко бистра и студена вода от реката Йохаузен, — промълви Макс Юбер.

Другарите му мълчаливо въздъхнаха, а после и тримата започнаха лакомо да се хранят. Обкръжаващият ги мрак и дълбоката тишина им действаха твърде угнетително. Тук дори птичка не би могла да прелети, толкова гъсто бяха преплетени клоните и листата; отникъде не долиташе никакъв звук; из въздуха тегнеше някаква лека, влажна мъгла, просмукана от миризмата на почвата. Отвреме навреме тишината се нарушаваше от паднал, изсъхнал лист, от лекия трясък на суха вейка или от съскането на младо змийче; дори крачките на хората се заглушаваха от гъстия, зелен мъх, покрил цялата почва сякаш килим. Само облаци насекоми и москити се носеха из въздуха, като остро жужеха и шумолеха с крилцата си.

Тримата скоро се нахраниха и станаха. Камис събра остатъците от биволско месо и тръгна нататък, където водеше проходът между разкъсаните лиани. Младежите го последваха; Макс Юбер се спря за минута, и високо извика:

— Лланга!… Лланга!… Лланга!…

Но не получи никакъв отговор. И тримата напрегнато се вслушаха; момчето не се обади.

— Хайде! — каза форлоперът и закрачи напред.

Едва направи няколко крачки и неочаквано се спря.

— Какво има? — едновременно попитаха Джон Корт и Макс Юбер.

— Огън… по-право, светлина… Струва ми се, че е факел!

— Туземци! — извика Макс Юбер.

— Да почакаме, за да видим!

Факелът се появи откъм пътеката, на стотина крачки от пътешествениците; почти не осветяваше гората, но приличаше на кърваво-червена точка всред дълбокия мрак, и хвърляше слаби отблясъци върху долните части на най-близките дървета.

Накъде и в каква посока се движеше този, който носеше факела? Дали ги заплашваше нападение, или пък това беше неочаквано спасение?

Камис и двамата му другари не посмяха да продължат напред; нямаха почти никакво оръжие. Форлоперът имаше затъкната в пояса си една малка брадва, а младежите разполагаха само с джобните си ножове. Изминаха няколко минути; факелът стоеше на същото място. Невъзможно беше да предположат, че това е блуждаещ огън; в противното ги убеждаваха червеният цвят на пламъка и дребните искри, които отвреме навреме прелитаха из въздуха, сякаш огнени мушици.

— Какво да сторим? — попита Джон Корт.

— Да отидем при тази светлина, щом тя не идва при нас! — решително каза Макс Юбер.

— Хайде! — съгласи се Камис и тръгна напред по пътеката.

Колкото те напредваха, толкова факелът се отдалечаваше. Нима носещият го туземец е видял, че нашите пътешественици тръгнаха напред?… Дали пък не се ръководи от желанието да им осветява пътя из този непрогледен мрак… и да ги отведе до реката Йохаузен, или до някой друг приток на Убанги?…

Впрочем сега не беше време за обсъждане на тези въпроси. Трябваше да вървят подир светлината, да се опитат да излязат из гората и да определят правилната югозападна посока, за да продължат пътя си.