Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 37

— Като че ли сме в истинско маймунско царство! — казваше французинът. — Впрочем това никак не е чудно; намираме се в централна Африка, където и туземците малко се отличават от своите четириръки сродници!

Но сега не беше време да обсъждат интересния въпрос, доколко голяма е разликата между туземците и маймуните, понеже трябваше да мислят за самозащита срещу безбройните пълчища на последните, започнали вече да се отнасят твърде враждебно към пътниците в сала. Отпреди няколко часа, форлоперът с тревога следеше шумните прояви на безбройното стадо.

— Нека да приготвим пушките и да внимаваме. Трудно е да се предвиди какво може да стане!

— Хайде, де! Само един изстрел е достатъчен, за да ги пръсне — каза Макс Юбер, и вдигна своята двуцевка.

— Моля ви, не стреляйте! — извика Камис. — Нека ние да не започваме, а да отговорим само, когато бъде необходимо!

Сега върху пътешествениците откъм брега полетяха камъни, тояги, отчупени клони и плодове; както се знае, едрите маймуни притежават необикновена сила. Форлоперът се стараеше да държи сала по средата на реката, на еднакво разстояние от двата бряга. Но и това положение малко помагаше. Един ловко хвърлен камък удари младия французин по крака. Разсърденият младеж вдигна пушката и гръмна — убитата горила рухна на земята, но гърмежът не смути другите четириръки; само повече се залутаха и закряскаха, а числото им беше такова, че и дума не можеше да става за избиването им до край.

За щастие при следния завой реката се стесни с една трета, бързината на течението се увеличи и салът полетя напред.

Може би маймуните ще се пръснат при настъпване на нощта; но независимо от това, форлоперът реши да продължат пътуването през цялата нощ, за да не бъдат нападнати на брега, където нищо не би могло да ги спаси от тези страшни врагове. Впрочем, сега беше около 4 часът след пладне, а до седем положението може би щеше да се промени.

Камис най-много се тревожеше от мисълта, че маймуните масово ще нападнат сала и тогава — всичко ще бъде свършено! Подобно на котките и маймуните избягват водата, но нима не биха могли да се спуснат по надвисналите над реката лиани и да скочат върху сала, като по този начин свършат моментално с Камис и с неговите другари?

Действително на няколко метра напред два грамадни боабаба бяха сплели клоните си; увиснали на тях шест горили причакваха сала. Намерението им беше очевидно.

— Просто ще скочат върху главите ни, ако не ги прогоним оттам! — промълви Макс Юбер.

— Стреляйте! — извика Камис.

Екнаха три гърмежа и три горили, като напразно се стараеха да се задържат за клоните, рухнаха във водата.

Избухнаха още по-силен шум и крясъци; около двадесет други маймуни се спуснаха към дървото, за да скочат върху сала. Камис и другарите му бързо напълниха пушките, и започнаха твърде сериозна стрелба. Десетина свирепи маймуни паднаха една след друга, а останалите с вой и писъци избягаха обратно към брега, преди салът да стигне до висящия мост.