Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 39

— Това е добър знак — пошегува се Джон Корт, — понеже бях започнал да вярвам, че ще изстреляме всичките си куршуми по маймуните, а доктор Йохаузен едва ли се е сетил да ни остави и друг запас!

— Като си помислим само, че бедният доктор е искал да създаде приятелски връзки с този четирирък народ!… Колкото пък за думите, които употребяват, когато желаят да си предложат обед, или да си кажат: „добър ден“, „здравейте“, „как сте“ или „сбогом“ — само такива налудничави като професор Харнер биха се опитали да ги проучат и да ги определят… Впрочем подобни чудаци като Харнер и доктор Йохаузен навярно се срещат и из другите страни по света… Колкото за себе си мога да кажа, че никога не бих се съгласил да се заема с третирането на въпроса около прословутия маймунски език! — заключи Макс Юбер и добави: — Обаче все пак ще съжалявам, ако се върнем в Либревил, без да открием още нещо във връзка с бедния доктор Йохаузен!…

— Ще бъде жалко, наистина — отговори Джон Корт, — но за нас е по-важно да се измъкнем от тази проклета гора!

Пътуването изобщо не беше трудно, но Камис не преставаше да се тревожи за следното: дали четириръките чудовища няма да подновят нападенията си, дали по реката няма да се натъкнат на опасни прагове и водопади?…

Лланга се завърна и донесе десетина патешки яйца. Камис покани другарите си да закусят. Изведнъж, Джон Корт се обърна към спътниците си:

— Знаете ли какво ми хрумна: защо да не си похапнем на обед от тези убити горили и шимпанзета?

— Ах, що за канибалство! — възкликна Макс Юбер. — При това в страната, където има толкова разнообразен дивеч!… Не, аз се отказвам от маймунско месо — все едно, че бих ял човешко месо!…

— Но туземците твърде често си хапват маймунско месо и казват, че е много вкусно — обади се Камис.

Все пак решиха, че няма да ядат маймунско месо, а ще си набавят някакъв дивеч за обед.

Като си послужиха с дълги върлини, пътешествениците не без труд отделиха заседналия сал от брега.

Денят обещаваше да бъде ясен. Ако не беше твърде силният северен вятър, горещината щеше да е непоносима. Сега реката ставаше все по-широка и по-широка; маймуните бяха изчезнали, но затова пък цели облаци водни птици прелитаха над брега: диви патици, пеликани, рибари и др.

За да не губят излишно време, пътешествениците решиха да не спират по пладне, а да приготвят обеда си върху сала.

Първата половина от деня измина благополучно, но след обед се случи нещо, което не нашега разтревожи нашите приятели.

Беше към четири часът след пладне, когато форлоперът помоли Джон Корт да го замести при кормилото, а сам пристъпи към носа на сала и започна да се взира пред себе си.

— Какво гледате, Камис? — попита Макс Юбер.

— Ето какво! — отговори форлоперът, и посочи с ръка към едно място, където реката силно се вълнуваше.

— Пак ли е водовъртеж?

— Не, не е водовъртеж!

— Ами, какво е?

Сякаш отговор над повърхността на водата се издигна фонтан висок 3–4 метра.

— Нима из тези реки има китове?! — смаяно възкликна Макс Юбер.

— Не китове, а хипопотами!…

Изведнъж се раздаде шумно сумтене и над речната повърхност се появи безобразната глава на водното чудовище, с две грамадни челюсти, обсипани с едри остри зъби. Вътрешната част на гърлото наподобява купчина насечени парчета сурово месо, а очите му приличат на „кръгли прозорчета на холандска колиба“, както се изразяват някои пътешественици.