Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 35

Решиха да прекарат нощта в същата пещера, понеже започна да вали дъжд, който към осем часът се превърна в истински порой.

От предпазливост, пътешествениците пак наредиха дежурство; докато Джон Корт и форлоперът спяха дълбоко, Макс Юбер не можеше да се примири с мисълта, че на сутринта ще заминат, без да узнаят нищо за съдбата на доктор Йохаузен, който толкова дълго е прекарал в тази девствена гора. И ето пред погледа му започнаха да се мяркат приказни картини за звероподобни горски хора, които из гъсталака живеят в малки колибки, прилични на мравуняци; отново в ума му започна да оживява тази тайнствена гора, и когато на сутринта другарите му се пробудиха, младежът предложи да кръстят неизвестната река с името на доктор Йохаузен. Всички приеха предложението. Оттогава, върху картите на централна Африка започна да фигурира реката Йохаузен.

Нощта премина спокойно и никой от дежурящите — нито Джон Корт, нито Макс Юбер, нито Камис не чуха никакъв необикновен звук.

IX. По течението на река Йохаузен

На 16 март към шест часът сутринта нашите пътешественици напуснаха брега и потеглиха с малкия сал по течението на река Йохаузен.

Макар че дъждът престана, небето все още беше покрито с облаци и въпреки силния вятър облаците не се пръскаха, а обещаваха мрачен ден. Впрочем това засега не беше лошо, понеже широката река протичаше по сравнително открита местност и ако имаше слънце времето щеше да бъде извънредно горещо.

На носа на сала беше направена площадка от утъпкана земя, достатъчно широка, за да може да се пали огън върху нея, а наблизо се издигаше грамада от сухи клони; на кърмата беше приспособено първобитно кормило, с чиято помощ пътешествениците до известна степен управляваха сала и не му позволяваха да се отклонява от желаната посока.

Според бързината на течението Камис пресметна, че подир двадесет дена ще стигнат до сливането на река Йохаузен с Убанги, ако по пътя не срещнат някакви непредвидени пречки, за които сега е трудно да се предполага. Във всеки случай несъмнено беше, че реката е твърде дълбока и прави много завои.

До обедната почивка всичко вървеше благополучно; салът нито веднъж не заседна по крайбрежния пясък. Джон Корт застреля една речна антилопа.

— Ами как ще я приберем сега?

— О, много лесно! — отговори форлоперът и отправи сала толкова близо до брега, че без труд можаха да скочат на пясъка и да вдигнат трупа на антилопата. През това време Макс Юбер и Лланга се заеха да ловят риба с помощта на твърде прост риболовен уред, направен от връв, намерена в колибата на доктор Йохаузен, от дълга, тънка пръчка и от трън вместо въдица, на който поставиха парченца месо за примамка. Обаче въпреки простотата на уреда подир няколко минути риболовците хванаха една едра щука, тежка около 3 килограма. Сега можеха да имат най-разнообразна храна: и супа, и риба, и варено месо, и печено. За да се свари супата бяха нужни няколко часа, но такова забавяне не влизаше в сметките на форлопера, и затова той накладе огън върху землената площадка на сала, окачи над него котлето с нарязаното месо, а през това време салът продължи плаването си по течението на реката.