Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 36

Надвечер Камис спря в едно малко заливче. През деня не можаха да уловят достатъчно риба, но тук, между камъните, хванаха толкова много раци и миди, че от тях можаха да си приготвят чудесна вечеря, като ги изпекоха върху жарта.

Решиха да пренощуват на брега на заливчето, под сянката на грамадно каучуково дърво. Това сториха от предпазливост, понеже нощта обещаваше да бъде тъмна и съществуваше голям риск, че салът ще се сблъска с плуващите по течението грамадни дънери, или пък ще заседне всред крайбрежните гъсти водорасли. През цялата нощ нищо не наруши покоя на нашите пътешественици, макар че виковете и крясъците на маймуните продължиха до зазоряване.

— Готов съм да твърдя, че тези маймуни не могат да говорят! — разсъждаваше Макс Юбер, като усърдно се плискаше с вода, за да облекчи отчасти раничките по ръцете и по лицето си, причинени от безбройните москити.

Понеже се изля проливен дъжд, трябваше да отложат пътуването с час и половина. Тук под каучуковото дърво нашите приятели и техният сал бяха напълно защитени от страшния порой, който се изливаше от небето.

Джон Корт забеляза:

— Ако дъждът не престане скоро, за предпочитане ще бъде да останем тук. Жалко, че не можем да сменим измокрените си дрехи.

— А защо да не ги сменим с костюм от собствената си кожа според туземната мода? — усмихна се Макс Юбер. — По този начин, положението се опростява!

— Разбира се! Така ще избегнем и всекидневното пране!…

За щастие към седем часът сутринта, дъждът спря, а през това време нашите приятели закусиха с прясноснесени яйца на дрофа, намерени от Лланга, които Камис побърза да свари в кипяща вода. Но Макс Юбер както винаги пак започна да се оплаква от липсата на сол, без каквато все още не можеше да се примири.

Към седем и половина часът малкият сал напусна заливчето и заплува по течението. С хвърлените въдици можаха да хванат няколко риби, които Камис сготви на сала, без да слизат на брега, за да не се забави пътуването.

Цялата местност изобилстваше с горски дивеч и с водни птици.

Според пресмятанията на Камис до обед пътниците бяха изминали повече от 10 километра, а реката си оставаше все така широка. Само по бреговете й бяха израснали грамадни вековни боабаби, сплели краищата на клоните си така, че образуваха над реката свод по който от единия до другия бряг пълзяха хиляди видове дебели лиани и образуваха някакъв особен род въздушен мост. По него свободно биха могли да минават не само маймуни, но и хора.

Понеже слънцето почти отвесно изпращаше лъчите си към земята, този зелен свод се явяваше истинско благодеяние. Имаше само едно неудобство — безбройното число представители от всички маймунски породи; не стотици, а хиляди горили, шимпанзета, песоглавци, орангутани и шебеци, които неуморно се кривеха и правеха най-необикновени скокове.