Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 38

Жул Верн

Сега изчезването на доктор Йохаузен и на слугата му не беше чудно, ако се допусне, че маймунското население на тези гори ги е посрещнало по същия приятелски начин. Все пак изглеждаше необяснимо защо маймуните, известни със своята страст към разрушаване, са оставили непобутнати колибата и намерените в нея предмети!

Впрочем в този момент нашите пътешественици нямаха възможност да разсъждават надълго върху участта на доктор Йохаузен: трябваше да помислят за опасностите, които бяха надвиснали над собствените им глави. Реката все повече се стесняваше и на стотина метра пред тях водата клокочеше и се пенеше. Пътешествениците веднага разбраха, че там има водовъртеж. Беше очевидно, че въпреки старанията на Камис да си послужи с примитивното кормило, течението положително ще изблъска сала към десния бряг. И тогава нищо не би попречило на маймуните да нападнат масово. Ето защо необходимо беше да ги прогонят с честа пушечна стрелба. Щом салът започна да извива към брега, пътешествениците дадоха дружен залп. След миг цялото маймунско стадо удари на бяг. Обаче не дружният залп на нашите приятели принуди маймуните да избягат, а страшната мълния, която изтрещя точно в същия момент, когато стрелците натиснаха спусъците на пушките си. Тези ужасни тропически мълнии, които избухват изведнъж, като разсичат небето от единия до другия край, и ослепяват очите с блясъка си, вселяват непреодолим страх и паника всред повечето животни и ги принуждават да се крият и да дирят спасение из горските гъсталаци. След трясъка на мълнията и двата бряга се очистиха само за няколко минути. Из крайбрежните храсталаци останаха труповете на убитите или тежко ранени маймуни.

X. „Нгора“

На сутринта небето се проясни и гората пак започна да примамва със своята приятна зеленина, със своята прохладна свежест. Но, разбира се, никой от пътниците не помисли да заменят плуването на сала със сухопътно пътуване, още повече, че реката Йохаузен имаше все същата югозападна посока. Камис почти не се съмняваше, че подир две седмици ще достигнат басейна на Убанги.

Бурята престана към три часът след полунощ. Но преди това, когато първата мълния прогони нападащите маймуни, течението изблъска сала към брега точно пред един грамаден боабаб, чиято сърцевина беше съвсем изгнила. Само дебелата кора поддържаше исполинското дърво. Тук, в тази обширна хралупа, довлякоха сандъка с патроните, пък и сами побързаха да се скрият от бурята.

— Наистина, мълнията удари точно навреме! — каза Джон Корт, като си спомни за събитията от изтеклия ден.

Докато двамата младежи усърдно чистеха пушките, Камис се зае да приготви утринната закуска, а Лланга отърча да подири яйца из крайбрежните храсталаци.

Макс Юбер кимна с глава и потвърди:

— Да, мълнията удари точно навреме! Обаче дано не им хрумне на тези чудовища да дойдат пак, след като премине бурята… За всеки случай, трябва да бъдем на щрек!

И Камис се опасяваше от същото, но започна да се успокоява, понеже из гората не долиташе никакъв звук, не се виждаше никакво движение.