Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 34

Това беше всичко; по-нататък следваха празни листа.

— През изтеклата нощ и аз чух същата дума — „нгора“, няколко пъти повторена от жален слаб глас — каза Джон Корт. — Нима не е чудно това?

— Да, много чудно! — потвърди Макс Юбер.

Очевидно, само Камис не намираше нищо интересно в тези въпроси за способностите на маймуните и за съдбата, постигнала злополучния доктор и слугата му. За него, по-голямо значение имаха намереният сал и предметите в празната клетка, които можеха да им бъдат от полза. Форлоперът се опасяваше само от едно: да не хрумне на младите приятели да издирят изчезналия доктор и затова побърза да ги подкани:

— Хайде, да тръгваме! Времето е скъпо!

— Само Бог знае, какво е станало с бедния доктор! — замислено промълви Джон Корт. — Неговият дневник приключва на 25 август; значи оттогава изобщо не се е връщал тук.

— Изключено е да тръгнем да го дирим! — настойчиво каза Камис. — Когато се върнем в Либревил, бихме могли да организираме експедиция с тази цел, но сега — по-скоро да стигнем до Убанги!

Освен изброените по-горе предмети нищо друго не можаха да намерят в колибата. Обаче в момента, когато форлоперът излизаше навън, стори му се, че е стъпил върху нещо металическо. Наведе се и видя, че това е капак на доста голям сандък от бяло желязо, заровен пред вратата. Камис дръпна капака и извика от радост: сандъкът беше пълен с патрони, точно според калибъра на техните пушки! Наистина, това беше извънредно ценна находка! Но къде са леглата, столовете, масата, дрехите, оръжието, многобройните кутии с консерви? Очевидно, всичко е отвлечено. Обаче, от кого? Дали не от тези, които са отвлекли доктора и слугата му, сиреч от маймуноподобните диваци — туземци, които бедният доктор помислил, че са говорящи маймуни?…

— Във всеки случай — забеляза Джон Корт, — сега можем да допуснем, че из гората скитат диваци и трябва да се пазим от тях!

— Имате право, г-н Джон, ето защо да побързаме с поправката на сала — обади се Камис.

Когато пътешествениците се върнаха в пещерата, беше около 9 часът сутринта. Най-напред заеха се да приготвят закуската. Сега, понеже имаха чудесна тенджерка, можеха да се нагостят с варено месо. За обед щяха да си приготвят прекрасна супа: жалко, че нямаха сол и хляб. Докато Лланга наглеждаше супата, мъжете усърдно се заеха с поправката на сала. Камис намери в колибата няколко дълги дъски. Надвечер салът беше стегнат и приведен в пълна изправност.