Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 33

На 13 февруари 1896 година доктор Йохаузен и слугата му, заедно с клетката и с всички необходими оръдия и съоръжения, се качили на малък платноход и отплували нагоре по река Нбарри, но точно накъде, никой не знаел. Снабден с достатъчно продукти, докторът пожелал да се отърве от излишни любопитни въпроси, а същевременно да избави четириръките си приятели от присъствието на чужди лица, които само биха ги смущавали и стеснявали. С една реч докторът искал напълно свободно да се наслаждава от прелестта на маймунските беседи, и да открие тайната на техния език.

Едва по-късно станало известно, че платноходът на изследователя, като изминал около 400 км. нагоре по течението на Нбарри, хвърлил котва пред селцето Нила, откъдето докторът наел 20 туземци, за да носят вещите; след това, целият керван тръгнал към изток. Оттогава, никой нищо не узнал за доктор Йохаузен, и дори туземните носачи, след като се върнали в селото си, не могли точно да определят мястото, където се разделили с добрия доктор. Изминали две години, но въпреки старателните издирвания нищичко не могло да се открие или узнае за доктор Йохаузен и за неговия слуга.

Сега Джон Корт и Макс Юбер можеха да предположат до известна степен, какво е станало с изследователя. Очевидно след като освободил носачите близо до реката, минаваща покрай северозападната част на гората Убанги, доктор Йохаузен решил да построи сал, понеже разполагал с всички необходими материали и инструменти. Щом го построил, той и слугата му отплували по непознатата река до това място, където сега стояха нашите пътешественици, и тук поставил своята клетка-колиба, сполучливо скрита между разлистените грамадни дървета.

Да, но защо сега клетката е празна? Какво е принудило хората, настанили се в нея, да я напуснат? Колко време са живели в клетката? Дали са я напуснали доброволно или насила? Дали не са отвлечени?… Но, от кого? От туземци?… Обаче, нали горите на Убанги са необитаеми?… Може би нападението на някакви хищни зверове е причина за тяхното безследно изчезване?… На всички тези въпроси нашите пътешественици не намираха никакви отговори, и неволно ги облада мисълта: — живи ли са още доктор Йохаузен и неговият верен слуга?

— Трябва да видим, какво е написано в бележника — каза Джон Корт, след късо мълчание.

Макс Юбер отвори бележника и не без труд прочете няколкото страници написани с молив; в тези страници се заключаваше цялото съдържание на бележника, понеже другите листа бяха празни. От прочетеното нашите пътешественици узнаха, че доктор Йохаузен пристигнал тук на 29 юни 1894 година, разположил лагера си на брега на реката и построил сала, после освободил носачите, а след това седем дена спокойно плувал нагоре по реката. По-късно спрял избора си върху тази полянка, и побързал да построи своята клетка-колиба. На 13 август всичко било готово и докторът се настанил в клетката. Според по-нататъшните му бележки цялата околна местност била съвсем безлюдна, но твърде богата с дивеч и с риба, а след два дена от водата излезли двойка хипопотами, които не проявили никаква враждебност. През нощта на 25 срещу 26 август, близо до колибата се появили някакви едри маймуни от неизвестна порода, чието държане било твърде миролюбиво… На разстояние от стотина крачки пламнал огън, „едно особено необикновено явление, което трябва да бъде проучено“ — пишело в бележника. Още по-чудно било, че маймуните разговаряли помежду си… Една малка маймунка на няколко пъти ясно повторила: „Нгора! Нгора! Нгора!“ — дума, с която туземците се обръщат към майка си.