Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 15

— Урдакс, след мене! — извика форлоперът, и започна да се прехвърля на дървото, където бяха двамата приятели и момчето.

— Урдакс! Урдакс! Сам ще се погубите! — закрещяха и тримата, но напразно. Обезумял от страх, португалецът пращаше куршум след куршум от своите револвери.

— Трябва да го спасим! Да го доведем насила! — извика Макс Юбер и стана.

— Късно е! — спря го Камис.

Наистина, беше късно: тамариндът изтрещя и рухна на земята, заедно с бедният Урдакс.

Другите не видяха какво стана с португалеца, но от неговия страшен вик и стон, стон на предсмъртна агония, прекъснат изведнъж, ясно разбраха, че всичко е свършено.

— Сега е нашият ред! — промълви Камис.

— Много печално! — забеляза Юбер.

— И сега съм напълно съгласен с вас, мили Макс! — обади се Джон Корт.

След като повалиха първото дърво, слоновете се заеха и с останалите. Като че ли страшната съдба на Урдакс щеше да сполети и другите. Какво да правят? Да слязат от тамаринда и да се спуснат към гората? Но слоновете сигурно ще ги последват! И после, нима в гората ще намерят спасение? Може би, ако се спасят от слоновете, ще попаднат в ръцете на свирепите диваци? Все пак, бягството в гората даваше известна възможност за спасение, докато тук смъртта на всичките беше неизбежна.

Сега и дървото, където се намираха двамата приятели, форлоперът и Лланга, започна да се клати така, че всеки миг щеше да се пречупи. Няколко силни хоботи се обвиха около долните клони: нещастните пътешественици едва не полетяха долу. Макс Юбер прегърна момчето с лявата си ръка и силно се притисна към дървото. Обаче страшният натиск на слоновете скоро надви съпротивата на дървото, корените му приповдигнаха почвата, и след миг тамариндът рухна и се просна по цялата си дължина.

— В гората! По-скоро, в гората! — извика Камис.

При рухването на дървото, слоновете инстинктивно отстъпиха назад, като оставиха тесен, свободен проход, и нашите приятели побързаха да се възползуват от него, промъкнаха се и с всички сили се втурнаха към гората.

Погълнати от злобното желание да изкоренят дърветата, разярените слонове отначало не забелязаха бегълците. Обаче, последните не успяха да изминат и половината разстояние до гората, когато десетина гиганти се отделиха от стадото и се спуснаха да ги преследват.

— По смело. По-смело! — викаше Камис. — Още малко усилия, и ще се спасим!

Но, за да постигнат това, имаха нужда от повече душевна бодрост, а Лланга чувстваше, че Макс Юбер, който беше го грабнал на ръце и тичаше с него, започва да изостава.

— Пусни мене!… Остави мене!… Мои крака силни, бързи, аз мога сам тичам!… — викаше момчето.