Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 13

Щом видя това, Урдакс извика:

— Носачите, тук!

— Носачите?! — повтори Камис. — Излишно е да ги викате: всички избягаха!

— Страхливци! — възмутено възкликна Джон Корт.

Наистина, чернокожите носачи бягаха на запад, като отнасяха със себе си и целия багаж на ловците, бягаха не само като страхливци, но и като крадци.

Повече не можеха да разчитат на тези хора: те няма да се върнат, а ще се изпокрият из пръснатите наоколо туземни селища. Сега, от целия керван оставаха само португалецът, форлоперът, Джон Корт, Макс Юбер и малкият Лланга.

— Фургонът! Фургонът! — отчаяно повтаряше Урдакс. — Да спасим поне фургона!…

Камис мълчаливо сви рамене, но все пак повика на помощ младежите, и с общи усилия фургонът беше изблъскан и прикрит зад тамариндите.

След това, Камис извика:

— Качвайте се по дърветата! Нямаме друго спасение!

Преди да последват този съвет, Макс Юбер и Джон Корт събраха и отнесоха със себе си всичкото останало оръжие.

Форлоперът и португалецът също грабнаха някои най-необходими вещи. Кой знае, може би, ако тръгнат по-късно по течението на Убанги, ще могат да достигнат някоя крайбрежна фактория, и там да намерят прибежище?

Джон Корт погледна часовника си; беше единадесет часът и седемнадесет минути. Характерното спокойствие и разсъдливост, нито за миг не го напущаха, макар и ясно да виждаше, че положението е безизходно. Точно същото съзнаваше и Макс Юбер, твърде нервен, но решителен и смел в момент на опасност; като се разхождаше напред-назад около фургона, младежът напрегнато се взираше в приближаващата, тъмна маса.

— Трябват ни не обикновени пушки, а няколко артилерийски батареи!…

Камис с нищо не прояви своето душевно състояние. Пъхнал в пояса два револвера и метнал пушката на рамо, форлоперът стоеше неподвижно на мястото си. Този човек притежаваше поразителното спокойствие на африканците, чиято кръв е по-гъста и по-бледа от кръвта на белите хора, и поради това арабите са по-нечувствителни към физическите болки.

Португалецът съвсем не криеше своето отчаяние: не мислеше толкова за страшната опасност, колкото за понесените непоправими загуби, и изпращаше цветисти проклятия на своя роден език, по адреса на избягалите носачи.

Малкият Лланга стоеше до Джон Корт и не сваляше поглед от Макс Юбер; хлапакът от нищо не се страхуваше, щом неговите приятели са тук.

Сега слоновете бяха само на около петстотин крачки, и тяхното мощно дишане премина по равнината, като бурен вятър. Сякаш някакви апокалиптични чудовища размахваха във въздуха своите грамадни хоботи, които, подобно на разярени змии, ту конвулсивно се издигаха нагоре, ту се извиваха на страни.

Нямаше време за губене. Трябваше да подирят спасение между клоните, с надежда, че слоновете може би ще минат покрай дърветата, без да забележат изпадналите в беда пътешественици. Тамариндите, високи около 20 метра, много приличат на орехови дървета, по своите особено извити клони, и твърде често се срещат из цялото пространство на африканския материк. От плодовете им негрите правят разхладително и приятно питие, което размесват със сварен ориз — тяхната главна храна.