Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 17

— Не видях нищо подозрително. Несъмнено тази част на гората е съвсем напусната от туземците!

— Навярно са избягали, щом са забелязали приближаването на слоновете, — обади се Джон Корт.

— Не е чудно — потвърди Камис, — понеже огньовете моментално изгаснаха в същия миг, когато дочухме сумтенето на слоновете. Впрочем, туземците би трябвало да знаят, че са в абсолютна безопасност зад тези дебели дървета… Признавам, нищичко не разбирам от всичко това…

— Всъщност трудно е да разберем нещо по това време. Утрото е по-мъдро от вечерта! Нека да дочакаме разсъмването; тогава, сигурно ще узнаем много неща, а сега — очите ми сами се затварят, и просто нямам сили да се боря със съня! — заяви Юбер.

След минута, той спеше, като убит, обтегнал се върху тревата под високото дърво.

— Легни до него, Лланга, а ние с Камис ще пазим — каза Джон Корт.

— О, г-н Джон, легнете и вие, а само аз ще пазя. Свикнал съм да върша това! — усмихна се Камис.

Наистина, на форлопера можеха напълно да разчитат: беше неуморим и добросъвестно изпълняваше всичко, което му се възлагаше. Джон Корт остана още половин час с него, после последва съвета му и се обтегна до заспалия си приятел.

Като внимателно се прислушваше и към най-малкия шум, Камис нито за миг не затвори очи.

Навярно нашите читатели още от първите ни думи са разбрали, че Джон Корт и Макс Юбер имаха съвсем различни характери. Първият от тях, американец, беше твърде сериозен човек, с практичен ум, истински представител на Нова Британия, типичен янки, но в добрия смисъл на тази дума. Силно увлечен от географски и антропологични въпроси, той им посвещаваше по-голямата част от времето си. Смел, издръжлив, самоотвержен, готов при нужда да пожертвува и живота си за своите приятели.

Макс Юбер, истински парижанин, дори и тук, в дебрите на Африка, си остана такъв. Не отстъпваше нито по сърце, нито по душа на своя приятел, но не притежаваше неговия практичен ум; освен това, отличаваше се с буен темперамент и с екзалтирана решителност да дири по-новото, по-необикновеното в живота. Не веднъж неговият хладнокръвен и разсъдлив приятел го сдържаше и предпазваше при някои необмислени пориви, след като бяха напуснали Либревил.

Град Либревил е столица на французко Конго и на Хабона. Основан през 1849 год., неговите жители сега бяха достигнали числото 1600. Тук беше постоянната резиденция на губернатора на френската колония, и освен неговия дворец, в града няма други правителствени сгради. Болницата, мисията, складовете за въглища и другите магазини, съставляват останалата част на града.

На три километра от Либревил е разположено малкото селище Глаас, където процъфтяват английската, немската и американската фактории. Точно тук се срещнаха Джон Корт и Макс Юбер, преди шест години. Семействата им бяха заинтересовани в американската фактория в Глаас, и тук двамата младежи заемаха твърде високи длъжности. Работите на факторията вървяха отлично: търгува ха със слонова кост, с палмово вино, с лековити орехи „хуру“ и с ароматните плодове „кола“, чиято слава се носи не само из американските, но и по европейските пазари.