Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 11

— Какво е това, Камис? — попита Макс Юбер.

— По-скоро, по-скоро към лагера! — извика форлоперът и се втурна в обратна посока. — Не трябва да губим нито минута!

III. Пръснати и разделени

За по-малко от четвърт час, Макс Юбер, Лланга и Камис стигнаха до лагера. Нито веднъж не се обърнаха назад, за да видят, дали не ги преследват туземците. Впрочем, засега подир тях всичко беше тихо, но от противоположната страна долитаха тревожни звуци, които ставаха все по-силни и по-страшни. В лагера царяха невъобразим шум и паника, когато Макс Юбер и двамата му спътника пристигнаха там. Причината беше една наистина страшна опасност — опасност, срещу която не можеха да помогнат нито ум, нито храброст. Да бягат! Но дали не е късно?…

— Слонове! — извика форлоперът. — Грамадно стадо слонове!

— Да, — потвърди португалецът, — и ще бъдат тук не по-късно от петнадесет минути!

— Да избягаме в гората! — предложи Джон Корт.

— Гората няма да ги спре! — възрази Камис.

— Видяхте ли туземците? — попита Джон Корт.

— Не, не излязоха извън гората!

Междувременно, в далечината вече смътно се очертаваше някаква плътна маса, сякаш грамадна вълна, която все повече приближаваше. Глух, тежък тропот разтърсваше земята, дори до корените на високите тамаринди, и хиляди звуци, ту глухи и съскащи, ту резки, сякаш писък на локомотив, изпълваха въздуха на далечно разстояние. Европейските пътешественици твърде сполучливо сравняват тези звуци с шума, който произвежда летяща конна артилерия, ако към него бъдат прибавени и резките сигнали на големи, медни тръби.

Безумен ужас беше обхванал всички при мисълта, че подир малко ще бъдат безпощадно смазани от грамадните чудовища, че нямат никаква възможност да се спасят от тях.

Ловът на слонове представлява голяма опасност, дори когато са поотделно или на малки групи от пет-шест глави. А какво да се каже за цяло стадо от такива гиганти, стадо, което наброява не по-малко от сто слона, разгорещени и раздразнени, когато налита върху злополучни кервани, и сякаш лавина унищожава всичко по пътя си?

Впрочем, колкото и многобройни да са подобни стада, тези грамадни животни са обречени на пълно изтребване, понеже безпощадно ги избиват алчните за големи печалби търговци на слонова кост. Всяка година, само в африканския материк се избиват не по-малко от 40000 слона, които дават около 750000 килограма слонова кост. При такова изтребване, няма да изминат и петдесет години, и бедните животни напълно ще изчезнат. Нима не е за предпочитане, вместо да ги избиват, да опитомят тези полезни животни, като домашни? Освен това, всеки слон, като домашно животно би носил много по-голяма печалба, отколкото убитият слон. Най-после, животът на слона е извънредно дълъг; значи, ползата от него още повече се увеличава. За съжаление, твърде рядко се срещат слонове, умрели от естествена смърт.