Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 12

Днес съществуват само два вида слонове — африкански и азиатски; първите са по-дребни, с по-тъмна кожа, а по-изпъкнало чело, но ушите им са по-големи, зъбите по-дълги, а характерът им е много по-свиреп, отколкото на техните азиатски сродници.

При сегашното си пътуване, Урдакс и неговите спътници, големи любители на лова на слонове, не биха могли да се оплачат от несполука. Из тази част на Африка, броят на слоновете е извънредно голям, понеже те предпочитат околностите на Убанги, богати с грамадни гори, изобилна вода и безкрайни, блатисти равнини. Тук, тези колоси живеят на грамадни стада, зорко пазени от опитен, стар самец. До този момент Урдакс беше направил успешен лов, като примамваше слоновете в здрави огради, поставяше им засади или ги издебваше, когато някои по-непредпазливи се отделяха от стадото. Макар че ловът не мина без труд и без опасности, за щастие, не бяха дадени човешки жертви, и португалецът можеше да бъде напълно доволен от реализираната печалба. Сега, обаче, след като на ловците предстоеше само да се върнат във факторията, разяреното стадо слонове като че ли заплашваше да смаже целия керван, за по-малко от четвърт час, и по този начин да лиши злощастните ловци, както от всичките печалби, така и от живота им.

Срещу туземците все още биха могли да се защищават, но какво да сторят против такъв враг, какъвто беше грамадното стадо слонове?

Разбира се, само за няколко минути от лагера няма да остане нищо, освен трески. Но дали хората, пръснати по равнината, ще могат да се спасят от страшната беда? Не трябва да се забравя, че слонът може да тича по-бързо от кон, пуснат в кариер!…

— Да бягаме… да бягаме! — настояваше Камис, като се обръщаше към португалеца.

— Да бягаме! — възкликна Урдакс. Той разбираше, че да избягат, това значи, да изгубят всичко — всичко, което бяха придобили при тази експедиция.

Обаче, ако останат, нима биха могли да спасят макар трошичка от спечеленото? Няма ли да бъде истинско безумие оставането в лагера?…

Макс Юбер и Джон Корт очакваха решението на португалеца, предварително готови да го приемат, каквото и да бъде. А през това време страшната вълна приближаваше с такъв грохот, че хората не можеха да се чуват помежду си.

— Трябва да бягаме към гората!

— А туземците?!

— Туземците не са така страшни, като това стадо! — възрази форлоперът.

Така или иначе, единственото спасение в случая оставаше гората.

Но дали ще могат да стигнат до там? Между лагера и слоновете, разстоянието беше не повече от един километър.

— Фургонът! Фургонът! — извика Урдакс. — Преди всичко, трябва да прикрием фургона между тамариндите!

— Късно е! — възрази форлоперът.

— Ще правиш това, което аз заповядвам! — изкрещя португалецът.

— Да, но как да го сторя?

Действително, воловете бяха се откъснали, и обезумели от страх, тичаха право срещу слоновете, които подир няколко минути щяха да ги смажат, като мухи.