Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 9

— Купи кафеник с филтър! С него няма да губиш може би по цял час всяка вечер в кухнята — отговори Марсел и се залови пак със задачата: „Един свод има за вътрешна повърхнина елипсоид с три неравни оси. Нека ABCE е началната елипса, която включва най-голямата ос OA=a и средната ос OB=b, докато най-малката ос (O, O’, C’) е вертикална и равна на c, което прави свода твърде нисък…“

В този момент на вратата се почука.

— Писмо за г. Октав Саразен — рече прислужникът на хотела. Можем да си представим колко охотно младият студент прие това щастливо развлечение.

— От баща ми е — рече Октав. — Познавам почерка… Ето какво се казва послание — добави той, като претегли на ръка няколко пъти плика.

И Марсел знаеше, че докторът е в Англия. Минаването му през Париж преди осем дни беше дори ознаменувано с някаква Сарданапалова вечеря, дадена на двамата другари в един ресторант на Пале Роял, прочут едно време, днес остарял, но който доктор Саразен продължаваше да смята за последна дума на парижката изисканост.

— Ще ми кажеш дали баща ти пише за своя конгрес по хигиена — рече Марсел. — Идеята му да отиде там беше отлична, френските учени са твърде склонни да се изолират.

И Марсел се залови пак със задачата: „… Външната повърхност на свода се образува от един елипсоид, подобен на първия, с център под O’ по вертикалата OO’. След като означим фокусите E1, E2, E3 на трите основни елипси, прекарваме спомагателната елипса и хипербола, чиито общи оси…“

Един вик на Октав го накара да повдигне глава.

— Какво има? — попита той, обезпокоен, като видя приятеля си съвсем побледнял.

— Чети! — рече другият, поразен от току-що прочетеното известие.

Марсел взе писмото, прочете го до края, препрочете го, хвърли поглед върху приложените печатни документи и рече:

— Интересно!

После натъпка лулата си и я запали старателно… Октав чакаше напрегнато какво ще каже.

— Вярваш ли, че това е истина? — извика му той със задавен глас.

— Истина ли?… Очевидно. Баща ти има много здрав усет и научен ум, за да може да приеме лекомислено подобно съобщение. Впрочем доказателствата са тук и всичко всъщност е съвсем просто.

Тъй като лулата беше запалена, Марсел се залови отново да работи; Октав остана с отпуснати ръце. Неспособен дори да довърши кафето си, още по-малко да свърже логично мислите си. Ала той чувствуваше нужда да говори, за да се увери, че не сънува.

— Но… ако е истина, това е съвсем изумително!… Та, знаеш ли, половин милиард е огромно богатство?

Марсел повдигна глава и се съгласи:

— Огромно е тъкмо подходящата дума. Такова богатство може би няма изобщо във Франция. А в Съединените щати могат да се посочат само неколцина, едва пет-шест в Англия, всичко петнадесет-двадесет в света.

— И титла на всичко отгоре! — подзе Октав. — Титла на баронет! Не че някога съм ламтял да имам титла, но след като тя идва сама, може да се каже, че все пак така е по-елегантно, отколкото да се наричаш само Саразен.

Марсел пусна струйка дим и не пророни дума. Тази струйка дим казваше ясно: „пуф!… пуф!“

— Разбира се — продължи Октав, — никога не съм искал, както много хора, да прикача една частица към името си или да си измисля някое картонено имение! Но да притежаваш истинска, неподправена титла, прилично вписана в „Списъка на лордовете“ на Великобритания и Ирландия, естествено, без объркването, каквото виждаме често…