Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 7

За Октав беше щастие, че в началото на обучението си попадна под властта на една енергична натура, чието малко деспотично, но благотворно влияние му се беше силно наложило. В лицея „Шарлеман“, където го беше изпратил баща му да завърши образованието си, Октав беше завързал тясно приятелство с един от своите другари, един елзасец. Марсел Брукман, който, една година по-млад от него, скоро му се наложи с физическата си, умствена и нравствена сила.

Марсел Брукман, останал сирак на дванадесет години, беше наследил малка рента, която му стигаше само да плаща обучението си в колежа. Ако не беше Октав, който го водеше през ваканциите при родителите си, той никога не би излязъл вън от стените на лицея.

Така семейството на доктор Саразен стана скоро семейство и на младия елзасец. Чувствителен, въпреки привидната си сдържаност, той разбра, че през целия си живот трябва да бъде предан на тези хора, които му бяха наместо баща и майка. И беше съвсем естествено да обожава доктор Саразен, жена му и милата им и вече сериозна дъщеричка, които му бяха отворили сърцето. Но своята признателност той доказваше с дела, а не с думи. Наистина беше си поставил приятната задача да направи от Жана, която обичаше учението, девойка с откровен характер, с твърд и разсъдлив дух, а от Октав — син, достоен за баща си. Октав, трябва да кажем, правеше тази задача на младия човек по-трудна, отколкото сестра му, която за своята възраст превъзхождаше брат си. Но Марсел беше се зарекъл да постигне своята двойна цел.

Защото Марсел Брукман беше един от тези храбри и съобразителни борци, които Елзас праща всяка година на голямата парижка арена. Още като дете той се отличаваше с якостта и гъвкавостта на мускулите си, както и с будния си ум. Беше, вътрешно целият воля и смелост, така както външно бе изсечен под прави ъгли. Още от колежа го измъчваше една непреодолима нужда да бъде отличен във всичко — на успоредката, както и с топката, във физкултурния салон, както в химическата лаборатория. Ако изпуснеше някоя награда за своята годишна жътва, смяташе годината за изгубена. На двадесет години той имаше снажно, тясно в таза и силно, пълно с живот тяло, представляваше една органична машина с максимално напрежение и производителност. Одухотворената му глава спираше погледа на внимателните хора. Влязъл втори по ред във Висшето средищно училище същата година, в която постъпи и Октав, той беше решил да излезе първи.

Тъкмо на неговата настойчива и стигаща за двама енергия Октав дължеше приемането си. В продължение на цяла година Марсел го беше покровителствувал, беше го карал да работи и с голямо усилие беше го довел до успех. Той изпитваше към тази слаба и неустойчива натура приятелско съчувствие, каквото един лъв изпитва може би към някое кученце. Харесваше му да укрепва с излишъка на своя сок това анемично растение и да го оплодотворява до себе си.