Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 8

Войната от 1870 година изненада двамата приятели в момента, когато вземаха изпитите си. Още на другия ден след свършването на конкурса Марсел, обзет от патриотична болка, изострена от нашествието, което заплашваше Страсбург и Елзас, постъпи в 31-ия пехотен стрелкови баталион. Октав последва тутакси неговия пример. Двамата рамо до рамо участвуваха в тежките обсадни сражения при подстъпите на Париж. Марсел получи в Шампини куршум в дясната ръка, а в Бузенвал — пагон на лявата ръка. Октав нямаше ни нашивка, ни рана. Да си кажем правичката, не по негова вина, тъй като следваше навсякъде приятеля си под огъня. Той беше не повече от шест метра зад него. Но тъкмо тези шест метра бяха всичко.

След възстановяването на мира и възобновяването на всекидневната работа двамата студенти живееха заедно в две съседни стаи на един скромен хотел близо до училището. Злочестините на Франция, отделянето на Елзас и Лотарингия бяха придали на характера на Марсел мъжествена зрелост.

— Задача на френската младеж е — казваше той — да поправи грешките на бащите си, а тази задача може да се постигне само с труд.

Станал още в пет часа, той будеше и Октав. Отвеждаше го на лекции и на излизане не го изпускаше ни крачка далеч от себе си. Връщаха се, за да се отдадат на работа и я прекъсваха само сегиз-тогиз, колкото да изпушат една лула и да изпият чаша кафе. Лягаха си в десет часа със задоволено, ако не радостно сърце и с пълна глава. От време на време — партия билярд, някой добре подбран спектакъл, още по-рядко някой концерт в Консерваторията, яздене до Вериерската гора, разходка в гората, два пъти седмично състезание по бокс или фехтовка. Такива бяха почивките им. Октав проявяваше понякога стремеж към бунт и хвърляше завистлив поглед към някои не дотам препоръчителни развлечения. Казваше, че ще отиде да види Аристид Льору, който „караше правото си“ в пивницата „Сен Мишел“ Но Марсел се надсмиваше така жестоко над тези приумици, че най-често Октав отстъпваше.

На двайсет и девети октомври 1871 година, към седем часа вечерта, двамата приятели бяха седнали по навик един до друг на една маса под абажура на лампата. Марсел, треперейки от любопитство, беше потънал телом и духом в една задача по дескриптивна геометрия във връзка с дялането на камъните. Октав с някакво набожно старание се занимаваше с приготвянето на литър кафе, което смяташе за съжаление по-важно. Това беше едно от редките неща, в които той си въобразяваше, че се отличава, може би. защото чрез тях намираше всекидневно повод да се измъкне за няколко минути от ужасното задължение да стъкмява уравнения, с които Марсел, струваше му се, малко злоупотребява. Той прецеждаше капка по капка врящата вода през дебел пласт от мока на прах и това спокойно щастие изглежда, му беше достатъчно. Но усърдието на Марсел му тежеше като съвест и той изпитваше непреодолима потребност да го смущава с бъбренето си.

— Добре ще е да си купим кафеник с филтър — рече той изведнъж. — Тази старомодна цедка вече не отговаря на сегашната култура.