Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 11

„Ще имам разкошен дом, коне!… Ще има и един за Марсел. От мига, в който ще бъда богат, ясно е, че и той ще бъде богат. Колко навреме идва това все пак!… Половин милиард!… Баронет!… Странно, но сега, когато това е станало, струва ми се, че съм го чакал! Нещо ми подсказваше, че няма вечно да се трепя над книгите и чертежите!… Все пак това е великолепен сън!“

Като прехвърляше през ума си тези мисли, Октав вървеше под аркадите на улица Риволи. Той стигна на Шанзелизе, свърна по улица Роял, излезе на булеварда. Някога гледаше равнодушно великолепните стоки по витрините като дребни и чужди на живота му неща. Сега се спря пред тях и помисли с буен изблик на радост, че всички тези съкровища могат да бъдат негови, щом пожелае.

„За мене — рече си той — предачите на Холандия въртят вретената, тъкачите от Елбьоф тъкат най-меките си платове, часовникарите майсторят хронометрите си, полиелеят на операта излива своите водопади от светлина, цигулките скърцат и певците пресипват!

За мене се дресират чистокръвни коне в манежите и светва Английското кафене!… Париж е мой!… Всичко е мое!… Няма ли да пътувам? Няма ли някога да посетя баронското си владение в Индия?… Някой ден ще мога да си купя пагода с будистките жреци и идолите от слонова кост напанагон!… Ще притежавам слонове!… Ще ходя на лов за тигри!… А красивите оръжия!… А хубавата ладия!… Ладия ли? Ех, не, хубава и удобна яхта с парна машина, за да се возя където си поискам, да се спирам и да тръгвам отново, когато ми скимне!… Казах парна машина, дойде ми наум, че трябва да съобщя новината на мама. Ами ако тръгна за Дуе!… Училището… Ох, ох, училището! Мога да мина и без него!… Ами Марсел! Трябва да го предупредя. Ей сега ще му изпратя телеграма. Той ще разбере, че при такива обстоятелства аз бързам да видя майка си и сестра си!“

Октав влезе в телеграфното бюро, предупреди приятеля си, че тръгва и ще се върне след два дни. После повика един фиакър и каза да го закарат на Северната гара.

Щом се настани във вагона, той отново се отдаде на мечтата си. Призори в два часа Октав шумно биеше нощния звънец на вратата на родителската си къща и хвърляше в тревога мирния квартал.

— Кой ли е болен? — се питаха клюкарките от един прозорец на друг.

— Докторът не е в града! — извика старата слугиня от своето прозорче на последния етаж.

— Аз съм — Октав!… Слез да отвориш, Франсина!

След като постоя така десет минути, Октав успя да проникне в къщата. Майка му и сестра му Жана, слезли набързо по пеньоари, чакаха да им се обясни това посещение.

Писмото на доктора, което прочетоха на висок глас, скоро осветли загадката.

Госпожа Саразен стоя един миг смаяна. Плачейки от радост, тя целуна сина си и дъщеря си. Струваше й се, че светът ще е сега техен и че нещастието не ще дръзне да нападне никога млади хора, които притежават стотици милиони. Ала жените свикват по-скоро от мъжете с големите превратности на съдбата. Госпожа Саразен препрочете писмото на мъжа си, каза си, че най-сетне нему се пада да реши нейната съдба и съдбата на децата, и спокойствието отново се въдвори в сърцето й. Колкото до Жана, тя беше щастлива от радостта на майка си и на брат си, но нейното въображение на тринадесетгодишно момиче не мечтаеше за по-голямо щастие от тази скромна къщичка, дето животът й течеше кротко между уроците на учителите и милувките на родителите й. Тя не разбираше с какво няколко пачки банкноти могат да променят съществуването й и тези изгледи не я смутиха нито за миг.