Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 24

Така завърши това удивително дело за най-голяма слава на англосаксонското племе.

Разправят, че същата вечер, вечеряйки в Кобдън Клаб с приятеля си Стилбинг, мистър Шарп вдигнал чаша шампанско за здравето на доктор Саразен и друга за здравето на професор Шулце и, увлечен, довършил бутилката със следния нескромен възглас:

— Ура!… Рул Британия!… Браво на нас!…

Истината е, че банкерът Стилбинг гледаше на своя домакин като на нещастник, който беше изпуснал за двайсет и седем милиона една сделка, от която можеше да вземе петдесет. Същото в края на краищата мислеше и професорът от мига, в който той, хер Шулце, се почувствува принуден да приеме някаква спогодба! А какво не би могло да се постигне с човек като доктор Саразен, един келт, лек, подвижен и безспорно мечтател!

Професорът беше чул за проекта на своя съперник да основе френски град с условия за душевна и телесна хигиена, годни да развият всички качества на расата и да възпитат силни и доблестни поколения. Това предприятие му се струваше нелепо и според него щеше да пропадне, защото беше в разрез със закона за прогреса, който обричаше латинската раса на упадък, подчиняваше я на саксонската и накрая я осъждаше да изчезне напълно от лицето на земята. Ала тези резултати можеха да не последват, ако програмата на доктора започнеше да се осъществява и още повече, ако хората повярваха в нейния успех. Затова дълг беше на всеки саксонец в интерес на общия ред и в служба на един неотвратим закон да унищожи, ако може, този толкова безумен почин. А при настъпилите обстоятелства беше ясно, че тъкмо той, Шулце, М. Д., „приват доцент“ по химия в Йенския университет, известен с многобройните си сравнителни трудове върху различните човешки раси, дето беше доказано, че германската раса трябва да погълне всички, е призован от великата, вечно съзидателна и разрушителна сила на природата да унищожи тези пигмеи, които въставаха срещу нея. От памтивека беше съдено Тереза Ланжевол да се омъжи за Мартин Шулце и един ден от двете националности, олицетворени във френския доктор и немския професор, вторият да смаже първия. Хер Шулце държеше вече в ръцете си половината от богатството на доктора. А това беше оръдието, което му бе необходимо.

За хер Шулце впрочем този план беше второстепенен, една добавка само към другите му много по-обширни планове за унищожаването на всички народи, които биха отказали да се слеят с германския и да се обединят с Фатерланда. Ала обзет от желание да узнае из основи, ако изобщо те имаха някаква основа, плановете на доктор Саразен, комуто се смяташе вече непримирим враг, той успя да влезе в международния конгрес по хигиена и следеше усърдно заседанията. Един ден на излизане от това събрание няколко участници, между които и доктор Саразен, го чуха да заявява, че едновременно с Франсвил ще се издигне друг силен град, който не ще позволи да съществува този нелеп и противоестествен мравуняк.