Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 23

Доктор Саразен слушаше тези съвети и ги намираше относително мъдри. От няколко дни той така беше свикнал с мисълта да осъществи незабавно научната си идея, че подчиняваше всичко на този план. Да чака десет години или дори само година, за да може да го осъществи, беше сега за него жестоко разочарование. Слабо запознат с правните и финансовите въпроси, без да се поддава на хубавите думи на довереника си Шарп, той би отстъпил правата си срещу една добра сума, платена в брой, която би му позволила да мине от теорията към практиката. Така че и той предостави пълна свобода на мистър Шарп и си замина.

Солиситърът получи това, което искаше. Вярно е, че друг на негово място може би щеше да отстъпи на изкушението да подеме и продължи така съдебните процедури, че те да се превърнат, докато води проучването, в голяма пожизнена рента. Но мистър Шарп не беше от хората, които правят дългосрочни сделки. Пред себе си той видя лесен начин да пожъне отведнъж богата жетва и реши да се възползува от него. На следния ден писа на доктора, като му даде да подразбере, че хер Шулце няма да се противопостави може би на известна спогодба. Като посещаваше ту доктор Саразен, ту хер Шулце, той казваше поред на единия и на другия, че противната страна решително не желае да чуе нищо, а освен това се е появил и трети претендент, привлечен от миризмата…

Тази игра продължи осем дни. Сутрин всичко вървеше добре, вечерта изведнъж възникваше някакво непредвидено възражение и разваляше всичко. За добрия доктор това бяха само клопки, колебания, люшкания. Мистър Шарп не се решаваше да изтегли въдицата от страх да не би в последния миг рибата да се заблъска и да скъса връвта. Но толкова предпазливост беше излишна в този случай. Още от първия ден доктор Саразен, който искаше, както каза, да си спести преди всичко неприятностите от едно съдебно дело, беше готов на спогодба. И когато най-сетне мистър Шарп сметна, че е дошел, според прочутия израз, психологическият момент или на неговия не тъй благороден език, че клиентът е „втасал“, той откри изведнъж картите си и предложи незабавно споразумение.

Яви се един благодетел — банкерът Стилбинг, който предложи да се раздели спорната сума между двете страни, да брои на всеки от тях двеста и петдесет милиона и да вземе като комисионна само превишаващата половината милиард сума, тоест двадесет и пет милиона.

Когато мистър Шарп дойде да направи това предложение, което в общи линии му се стори все още великолепно, доктор Саразен щеше на драго сърце да го целуне. Той беше напълно готов да подпише, чакаше само да подпише, би гласувал на всичко отгоре да се изваят златни статуи на банкера Стилбинг, на солиситъра Шарп, на цялото висше банково дело и цялата канцеларщина на Обединеното кралство.

Книжата бяха изготвени, свидетелите — събрани, машините на Съмърсет Хауз за обгербване — готови за действие. Хер Шулце сложи оръжие, притиснат до стената от нашия Шарп, той се увери разтреперан, че при един по-малко сговорчив от доктор Саразен противник без друго щеше да остане с пръст в устата. Срещу определено пълномощие работата се уреди бързо; приели равната подялба, двамата наследници получиха по един чек на стойност сто хиляди лири стерлинги, платими при представяне, и обещание за окончателно уреждане на сумата, веднага щом се изпълнят законните формалности.