Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 22

Докторът излезе от кабинета на Саутхемптън роу силно разколебан в увереността си, убеден, че ще почне или ще бъде принуден да почне редица нескончаеми дела или да се откаже от мечтата си. Тогава, мислейки за човеколюбивия си план, той неволно почувствува някакво съжаление.

През това време мистър Шарп се свърза с професор Шулце, който му беше оставил адреса си. Той му съобщи, че доктор Саразен никога не е чувал да се говори за Тереза Ланжевол, оспорва решително съществуването на германски клон в семейството и се отказва от всякаква спогодба. Следователно, ако смята, че правата му са добре установени, на професора не остава нищо друго освен „да пледира“. Мистър Шарп, който влагаше в тази сделка пълна незаинтересованост, истинско любопитство на любител, не възнамеряваше, естествено, да го разубеждава. Какво друго можеше да иска един солиситър освен един процес, десет процеса, траещи трийсет години процеси, щом делото даваше възможност за тях?… Шарп лично беше възхитен от това. Ако не се страхуваше, че предложението му ще се стори подозрително на професор Шулце. той в своята незаинтересованост би дръзнал да му посочи дори един от събратята си за защитник на интересите му… А, естествено, изборът имаше значение! Адвокатското поприще се е превърнало в истински голям път, който гъмжи от авантюристи и разбойници!… Той признаваше това със срам на челото си!

— Ако френският доктор иска да се спогодим, колко ще струва това? — попита професорът.

Той беше умен човек и думите не можеха да му замаят главата. Бе практичен и вървеше право към целта, без да губи ценно време. Това поведение пообърка мистър Шарп. Той изтъкна пред хер Шулце, че работите съвсем не се нареждат тъй бързо; че човек не може да предвиди техния край, когато е едва в началото; че за да принудят господин Саразен на съглашение, трябва да поразтакат работите, за да не разбере, че самият Шулце е готов да се споразумява.

— Моля ви, господине — заключи мистър Шарп, — оставете аз да действувам, осланяйте се на мене, аз отговарям за всичко.

— И аз ви моля за същото — възрази Шулце, — но бих искал да зная какво ще дължа?

Ала този път той не можа да изскубне от мистър Шарп на каква цифра изчислява той саксонската благодарност и по този въпрос трябваше да му предостави пълна свобода.

Когато доктор Саразен, повикан още на следния ден, попита спокойно мистър Шарп има ли да му съобщи нещо сериозно, солиситърът, уплашен от самото му спокойствие, го уведоми, че след като е разгледал сериозно работата, се убедил, че най-добре ще е може би да се отсече злото в корена и да се предложи споразумение на новия претендент. И това е — доктор Саразен ще се съгласи — един напълно безкористен съвет, който на мястото на мистър Шарп малко юристи биха дали! Но той влага цялото си самолюбие в бързото разрешение на това дело, на което гледа кажи-речи бащински.