Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 26

Измамна Швейцария! На нейната северна граница, там, дето предпланините се сливат с равнината, се разстила между две вериги сухи хълмове местност, която до 1871 година наричаха „Червената пустиня“ зарад цвета на пръстта, пропита обилно с железен окис, а сега наричат „Щалфилд“ — „Стоманено поле“.

Нека си представим едно плато от пет-шест квадратни левги с песъчлива почва, осеяна с чакъл, сухо и тъжно като коритото на някогашно вътрешно море. Природата не се е погрижила никак да развесели тази пустош, да й даде живот и движение; но човекът отведнъж е разгърнал тук безподобна енергия и сила.

За пет години върху голата и каменлива равнина възникнаха осемнадесет работнически селища с еднакви сиви дървени къщички, докарани готови от Чикаго, и с многобройно население от хора на тежкия труд.

В средата на тези поселища, в самото подножие на Коулс Бътс, неизчерпаеми планини от каменни въглища, се издига тъмна, огромна, чудновата маса, едно множество от равномерни постройки със симетрични прозорци и червени покриви, завършващи с гора от цилиндрични комини, които бълват с хиляди гърла непрекъснати потоци от пушек. От тях небето е забулено като с черен воал, по който от време на време пробягват червени светкавици. Вятърът носи далечен грохот, напомнящ гръмотевица или силен прибой, но по-равномерен и по-глух.

Тази маса е Щалщадт, Стоманеният град, немският град, лично владение на хер Шулце, бивш професор по химия в Йена, станал благодарение на Бегюм най-големият производител на желязо и по-точно най-големият фабрикант на оръдия от двата свята.

Той действително излива оръдия от всякакви форми и калибри, с гладки или нарязани дула, с подвижни или закрепени затвори, за Русия и за Турция, за Румъния и за Япония, за Италия и за Китай, но най-вече за Германия.

Благодарение на могъществото на един огромен капитал от земята изскочи като с магическа пръчка едно чудовищно предприятие, истински град, който е същевременно образцов завод. Трийсет хиляди работници, повечето германци, надойдоха тук и изградиха предградията. За няколко месеца техният труд даде произведения от такова високо качество, че им спечели световна известност.

Професор Шулце извлича желязната руда и въглищата от собствените си мини. На място ги превръща в лята стомана. На място произвежда оръдия.

Той успява да осъществи нещо, което никой от конкурентите му не постига. Във Франция добиват стоманени балванки от по четиридесет хиляди килограма. В Англия произведоха оръдия от сто тона ковано желязо. В Есен господин Круп смогна да излее стоманени блокове от петстотин хиляди килограма. Хер Шулце не знае граници: поискайте му оръдие от колкото си щете тона и от каквато си щете мощност, той ще ви достави това оръдие, блестящо като нова паричка, в уговорените срокове.