Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 25

— Надявам се — добави той, — че опитът ми с него ще послужи за пример на света!

Добрият доктор Саразен, колкото и да беше проникнат, от обич към човечеството, и без нея можеше да разбере, че всички нему подобни не заслужават името човеколюбци. Той грижливо запомни думите на своя противник, смятайки като всеки разумен човек, че не бива да се пренебрегва никоя заплаха. Малко по-късно, когато писа на Марсел, за да го покани да му помогне в неговия почин, той му разказа този случай и му нахвърли портрета на Шулце — което накара младия елзасец да мисли, че добрият доктор има в лицето на Шулце страшен противник. И докторът беше добавил:

— Ще имаме нужда от силни и енергични мъже, от дейни учени не само за да градим, но и за да се браним.

Марсел му отговори:

— Ако не мога да ви съдействувам при основаването на вашия град, разчитайте на моята помощ, когато дойде време за това. Няма да изгубя от очи нито ден този хер Шулце, тъй добре обрисуван от вас. Елзаският ми произход ми дава възможност да се заема с него. Близо или далеч, аз съм ви всецяло предан. Ако по чудо останете няколко месеца или дори няколко години без известие за мене, нека това не ви обезпокоява. Далеч или близо, една мисъл ще ме изпълва — да работя за вас и следователно да служа на Франция.

Пета глава

Стоманеният град

Местата и времената се промениха. От пет години наследството на Бегюм е в ръцете на двамата му наследници и действието сега се развива в Съединените щати, на юг от Орегон, на десет левги от Тихоокеанското крайбрежие. На това крайбрежие се простира една все още не добре ограничена между двете съседни държави област, която представлява един вид Американска Швейцария.

И тя наистина напомня Швейцария, ако се гледа само повърхността й: стръмни чукари се издигат към небето, дълбоки долини прорязват дългите планински вериги, всички местности изглеждат от птичи поглед величествени и диви.

Но тази мнима Швейцария не е както Европейска Швейцария, отдадена на мирния труд на овчаря, екскурзовода и хотелиера. Тя е само алпийски декор, кора от скали, пръст и вековни борове върху маса от желязна руда и въглища.

Ако туристът, спрял всред тези самоти, се заслуша в шумовете на природата, той няма да чуе, както по пътеките на Оберланда, хармоничния ромон на живота, примесен с дълбоката тишина на планината. Но ще долови далече глухите удари на големите механични чукове и ще усети под нозете си приглушените тътнежи на взривовете. Ще помисли, че някой подрежда почвата както кулисите на театър, че тези гигантски скали кънтят кухо и могат всеки миг да се провалят в тайнствени дълбочини. Пътищата, настлани с пепел и въглища, се вият по планинските склонове. Под снопчетата жълта трева купчинки сгурия блещукат с всички цветове на дъгата като разгневени очи. Тук-там някоя стара изоставена миньорска шахта, изровена от дъждовете, обрасла с къпини, е зинала широко гърло, пропаст, подобна на кратер от угаснал вулкан. Въздухът е наситен с дим и тегне като тъмно наметало върху земята. Ни една птица не го прекосява, дори насекомите сякаш го избягват и откак се помнят, хората не са виждали тук пеперуди.