Читать «Фиона» онлайн - страница 144

— Внимавайте, жено! — изръмжа ядно той.

Джудит прибра главата си към гърдите, той преметна крака през прозореца, увисна на въжето над нея и започна да се катери към покрива. Гледката я отрезви, тя се издаде напред и проследи трудното изкачване.

Алисия посрещна Роджър на самия ръб на покрива с нож, насочен право в гърлото му. Тя го задържа там, увиснал над пропастта, подпрян само на ръцете си.

— Какво направихте с Джудит? — изфуча разярено тя.

— Чака ме долу. Трябва веднага да я изтеглим на покрива. Не ме спирайте, защото застрашавате живота й!

В следващия момент се случиха няколко неща едновременно.

— Стражите! — понесе се вик отдолу.

— Вратата! — изкрещя Роджър и се залови с последни сили за зъбера, за да не се строполи от стената. — Затворете вратата!

Алисия реагира веднага, но когато стигна до падащата врата, един от пазачите беше успял да се промъкне през отвора. Без да се колебае нито секунда, тя заби ножа си между ребрата му. Той се строполи върху вратата и тя трябваше да го избута настрана, за да стигне до резето.

След като свърши тази работа, тя се втурна обратно към зъбера, където Роджър тъкмо изтегляше въжето с Джудит. Алисия се приведе над парапета, за да помогне на етърва си да се изтегли.

— Какво стана? — попита загрижено тя, като стискаше ръката на Джудит.

— Доведоха Клариса и Фиона в килията, където е Майлс. Останах на прозореца, за да чуя всичко, каквото мога, но един от пазачите влезе вътре да види какво прави Чатауърт и повика другарите си. Какво стана с него?

Алисия я поведе към вратата.

— Ето го там — обясни кратко тя и посочи мъртвия.

— Дали са чули виковете му? — попита мрачно Роджър.

— Не съм сигурна — отговори страхливо Джудит. — Но смятам, че трябва да побързаме, иначе няма да успеем да се измъкнем от замъка.

— Нямаме достатъчно време. Къде са съпрузите ви? — попита строго Роджър.

— И те са във Франция, обаче… — започна Джудит, но спря насред думата, като видя, че Роджър вдигна от пода второто въже и го завърза за един зъбер. — Прозорецът на килията, където са затворени, е от другата страна.

Роджър не й обърна внимание.

— Сега нямаме време за това. Господарят на замъка ще се качи на кулата само след минути. Трябва да слезем от покрива и да повикаме помощ.

— Вие сте страхливец! — изсъска Алисия. — Бягате, докато ние с Джудит спасяваме семейството ни.

Роджър я сграбчи грубо за рамото.

— Млъкнете! Не желая да слушам глупави приказки! Забравихте ли, че Фиона е моя сестра? Нямам време да споря с вас, но ако всички бъдем затворени в тази кула, няма да има кой да организира бягството. Можете ли да се смъкнете по това въже?

— Да, но… — започна колебливо Алисия.

— Тогава тръгвайте! — Той й помогна да се прехвърли през стената, като не я изпусна нито за миг от сигурните си ръце. — Хайде, Алисия! — подкани я той и по устните му се плъзна усмивка. — Покажете ни, че имате шотландска кръв във вените си.

След като проследи пътя на Алисия, Роджър се върна при Джудит, хвана я под мишниците и я вдигна.

— Ще ви нося. Не сте много по-тежка от бронята ми. — Той клекна и заповяда: — Качете се на гърба ми и се дръжте здраво.