Читать «Фиона» онлайн - страница 146

— Не се тревожи, Клариса — прошепна успокоително Майлс. — Все някак ще се измъкнем оттук. Братята ми ще се погрижат за всичко.

Малката жена изтри енергично очите си и подсмръкна.

— Знам. Мислех само, че Рейн ще ми одере кожата за онова, което направих.

Майлс я изгледа дяволито.

— И аз мисля, че ще направи точно това.

— Господи, ти си ранен! — извика Фиона, когато ръката й се плъзна по мръсната превръзка на гърдите му. Ризата на Майлс висеше на парцали и Фиона опипваше трескаво голата му кожа. Тя се отдръпна назад, за да вижда по-добре. Килията беше осветена само от лунната светлина, но тя разтвори остатъците от ризата и огледа белезите по гърдите му. Прокара връхчетата на пръстите си по множеството пресни корички и прошепна:

— Когато се запознахме, кожата ти беше чиста. А сега е цялата в белези и всички са заради мен.

Майлс целуна дланта й.

— И аз ще ти оставя белези, Фиона. Ще ги носиш, за да ти напомнят за двадесетте деца, които ще ми родиш. А сега искам да си починете, защото утрото ще донесе нови… събития.

Най-голямата тревога на Фиона беше дали ще намери Майлс жив и здрав и когато най-после можа да се облегне на гърдите му, тя се успокои напълно. Затвори очи и веднага заспа.

Клариса не можа да последва примера й. Тя не беше толкова уморена, а и мислеше за много други неща. Затова само затвори очи и се постара да остане неподвижна.

След около час, когато първите розови ивици на зората се промъкнаха в килията, Майлс се отдели внимателно от двете жени и отиде до прозореца. Клариса отвори очи и проследи тромавите му движения.

— Ела при мен, Клариса! — прошепна той и тя зяпна смаяно. Как беше разбрал, че е будна?

Тя прескочи предпазливо спящата Фиона и пристъпи към Майлс. Той я привлече към себе си и облегна гърба й на гърдите си.

— Ти рискува много, за да ме спасиш, Клариса. Приеми благодарностите ми.

Тя се усмихна и потърка бузата си в ръката му.

— Аз съм виновна, че ни заловиха и ни доведоха тук. Когато обикалях Англия и пеех, херцогът ме е видял в някоя от къщите, където спирахме. Спомни си за мен и скоро се сети, че сега съм омъжена за един от братята Аскот. Как мислиш, какво ли е казала Алисия, когато е изтеглила на покрива не теб, а Роджър? — Тя се обърна с лице към него. — Дали са успели да избягат? Дано стражите не са ги видели. Мислиш ли, че Рейн ще ни дойде на помощ?

Майлс се усмихна и отново обърна лицето й към прозореца.

— Аз знам, че братята ми вече са на път. Погледни на запад.

— Нищо не виждам.

— Забелязваш ли малките искри в утринната омара?

— Да, да! — извика възбудено тя. — Какво означават?

— Може би се лъжа, но според мен са мъже в брони. А я погледни на север!

— Още искри! О, Майлс! — Тя се обърна, обви с ръце кръста му, но изведнъж го пусна. — Раната ти е много по-тежка, отколкото призна пред Фиона — промълви укорно тя.