Читать «Фиона» онлайн - страница 142

Двете въздъхнаха дълбоко и лицата им се освежиха от прохладния нощен въздух. Алисия се обърна към Джудит и видя, че снаха й е втренчила уплашен поглед в зъберите.

— Нека да отида аз — помоли тихо тя.

— Не. — Джудит поклати решително глава. — Ако нещо се случи и се наложи да те изтегля обратно на покрива, няма да се справя. Ти си достатъчно силна и ще ме издърпаш.

Алисия кимна мълчаливо. Джудит имаше право. Двете свалиха дебелите вълнени рокли и развиха въжетата, които бяха зашити от вътрешната страна на полите. Джудит беше наела четири жени, за да свършат тази трудна работа. Лунната светлина Обливаше шотландските одежди, които носеха под полите и позлатяваше яркоцветните карета.

Алисия се справи първа. Щом разви въжето, тя отиде до края на покрива и огледа внимателно зъберите на кръглата кула.

— Виждам четири прозореца — обади се тихо тя. — Къде ли е Майлс?

— Нека да помисля — отвърна тихо Джудит и започна да навива въжето на ръката си. — Първият прозорец е край витата стълба, отсрещният гледа към коридора, което означава, че другите два са на килиите. — Тя посочи вдясно и вляво.

Никоя от двете не спомена, че ако Джудит сбъркаше прозореца, това означаваше сигурна смърт.

— Да се хващаме за работа — промърмори Джудит. Имаше вид, сякаш се подготвя за собствената си екзекуция.

Алисия беше свикнала от детските си години с катеренето и въжетата и сега работеше бързо и уверено. Нагласи единия край на въжето така, че да се получи здрава примка, в която Джудит да седне като в люлка. Прекара края на въжето между краката й и го завърза за широкия кожен колан. Джудит се опита да успокои лудо биещото си сърце, намести се удобно и се хвана с две ръце за въжето. После пристъпи към зъберите и се обърна за последен път към снаха си. Алисия се усмихна окуражително.

— Опитай се да съсредоточиш цялото си внимание в онова, което трябва да свършиш. Не мисли къде се намираш.

Джудит кимна безмълвно. Страхът стягаше гърлото й.

Алисия уви другия край на въжето около един зъбер, за да има опора. После бавно започна да спуска Джудит от покрива.

Джудит се молеше безмълвно на Бога да й даде сили да издържи. Редеше молитва след молитва и се опитваше да намери опора за краката си. Мазилката се ронеше от стената и при всеки шум сърцето й спираше да бие. Имаше чувството, че всеки момент над главата й ще изскочи въоръжен мъж и ще пререже въжето, което я свързваше с Алисия.

След безкрайно дълго спускане тя стигна до прозореца, който си беше набелязала и когато стъпи на перваза, една ръка я сграбчи за глезена.

— Тихо! — заповяда строг мъжки глас, когато от гърлото й се изтръгна задавено пъшкане.