Читать «Фиона» онлайн - страница 143

Две силни ръце обхванаха прасците й, после хълбоците и я изтеглиха през прозореца. Джудит стъпи здраво на земята и изпита безкрайно облекчение. Ръцете й се впиха в перваза на прозореца с такава сила, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Вие ли сте дамата, която не може да понася височината?

Джудит се обърна и погледна в спокойното лице на Роджър Чатауърт. Ризата висеше на парцали по стройното му тяло.

— Къде е Майлс? — попита с треперещ глас тя.

Пред вратата на килията се чу шум. Роджър бутна Джудит в тъмния ъгъл и застана пред нея, за да я скрие.

— Със себе си ли разговаряш, Чатауърт? — попита подигравателно пазачът, но не направи опит да влезе вътре.

— Какво друго ми остава? — отговори примирено Роджър и притисна треперещото тяло на Джудит към стената. — Кой е на покрива? — попита след малко той.

— Алисия.

Отговорът й бе удостоен с полугласно проклятие. Тя понечи да се дръпне от него, но от широките му гърди се излъчваше безкрайна утеха. Роджър дръпна въжето, което стягаше кръста й.

— Майлс е в отсрещната килия — обясни шепнешком той. — Раната му е тежка и не съм сигурен, че има достатъчно сили да се изкатери по въжето. Пазачът скоро ще заспи и тогава ще избягаме. Аз ще се изкатеря пръв и ще ви изтегля на покрива. Но не искам да оставате сама в килията. Трябва да седнете на перваза и ако пазачът надникне вътре, ще скочите навън и ще увиснете на въжето. Разбрахте ли ме? Щом се кача на покрива, ще ви изтегля — повтори той.

Джудит се опитваше да вникне в смисъла на думите му. Роджър беше враг на семейството й, виновник за смъртта на Мери. Ами ако възнамеряваше да убие Ашсия и да отреже въжето?

— Не… — започна нерешително тя.

— Имайте ми доверие, Аскот! Алисия не може да ви изтегли сама на покрива, а вие нямате сили да се покатерите по въжето без чужда помощ. Проклети жени! Защо не са изпратили няколко силни мъже?

Това подейства. Очите й засвяткаха.

— Не съм очаквала такава черна неблагодарност!

Роджър сложи ръка на устата й.

— Храбро момиче! Колкото и да не понасям семейство Аскот, трябва да призная, че жените им са ми симпатични. А сега да не губим време. — Той я бутна към прозореца, вдигна я и я сложи на перваза. — Поставете ръцете си тук! — Той посочи ръба на перваза. — Дръжте се здраво. Когато започна да ви тегля нагоре, използвайте ръцете и краката си, за да се оттласквате от стената. — Той я раздруса здравата, защото очите й бяха станали стъклени. Земята беше толкова далече, някъде долу в бездънната пропаст. — Мислете за гнева на мъжа си, когато разбере, че сте спасили един Чатауърт преди брат му.

Джудит го погледна и едва не се изсмя с глас. Едва. После вдигна глава и се опита да извика пред вътрешния си взор образа на Гевин. Представи си, че силната му ръка я прегръща, и се успокои. Закле се, че никога вече няма да върши лудости, за да спасява мъжете от семейство Аскот. Щеше да си стои кротко вкъщи и да остави мъжката работа на Гевин. Ами ако той попаднеше в опасност? Или майка й? Или някое от децата? Или…

Роджър дръпна с такава сила дебелото въже, че едва не я събори от прозореца.