Читать «Фиона» онлайн - страница 145

Джудит кимна и изпълни заповедта. Зарови лице в рамото на Роджър и затвори очи. Той се прехвърли през стената и тя се разтрепери с цялото си тяло. Тилът му беше мокър от пот и тя разбра, че слизането е много мъчително.

— Нима ще позволите един англичанин да ви победи? — пошепна той в ухото на Алисия, когато стигна до нея.

Джудит отвори едното си око и погледна е възхищение снаха си. Алисия беше увила въжето около глезена си, беше опряла другия крак върху него и се спускаше внимателно, като освобождаваше последователно ръцете си. След появата на Роджър тя ускори темпото.

Когато най-после стъпиха на твърда земя, Джудит не пожела да се отдели от силния гръб на Роджър. Той се засмя и внимателно се освободи от ръцете й, после и от краката. Остави я на земята и се втурна към другото въже, което висеше доста високо над земята. Алисия имаше още малко път.

— Скачайте, шотландке! — извика сърдито той.

След кратко колебание Алисия пусна въжето и се приземи право в разтворените ръце на Роджър.

— Вие тежите колкото коня ми — промърмори той и я пусна. — Може би очаквам твърде много от две глупави жени, но все пак ще попитам дали не сте скрили наблизо коне.

— Да вървим, неприятелю! — заповяда сърдито Алисия и му махна с ръка.

Като видя, че Джудит продължава да стои като вцепенена на мястото си и се взира с невиждащи очи във висящото въже, Роджър я сграбчи за рамото и я повлече след себе си.

— Тичайте! — заповяда той и я плесна доста силно по дупето. — Сега ще отидем да освободим сестра ми и Крис от лапите на мъчителите им!

Майлс стоеше в средата на килията си и сякаш очакваше гости, когато вратата се отвори шумно и пазачите блъснаха вътре Фиона и Клариса.

— Водим ти компания, Аскот! — извика развеселено един от мъжете. — Наслаждавай се на нощта, защото ще бъде последната в живота ти.

Майлс улови ръката на Фиона, преди да се е строполила на пода, а после пое Клариса. Настани се удобно на земята и прегърна двете млади жени, които седнаха от двете му страни. Зарадвана от срещата, Фиона обсипа лицето му с целувки.

— Братята ти са получили вест, че си мъртъв — говореше задъхано тя. — О, Майлс, не вярвах, че ще те видя жив!

Майлс се изсмя тихо и очите му засвяткаха. Целуна Фиона по челото, после целуна и Клариса.

— Радвам се, че ви видях. Сега мога да умра спокойно.

— Как смееш да се шегуваш с такива неща? — изсъска ядно Фиона, но Майлс я целуна по устата, за да я успокои.

След минута тримата наостриха уши. Пазачът пред вратата на килията им нададе тревожен вик и се втурна по стълбата към покрива. След малко се чу глух удар от падащо тяло.

В тишината, която последва трополенето, Майлс устреми поглед към тавана и попита:

— Алисия?

Двете жени кимнаха.

Майлс пое дълбоко въздух и се усмихна.

— А сега ми разкажете какво сте замислили.

Клариса с готовност отстъпи правото си на Фиона. Тя описа подробно плана на Джудит да се спусне от покрива в килията на затворника и да го изтегли е въжето. Клариса се облегна удобно на силното мъжко рамо и се вгледа с обич в тъмното лице на девера си. Когато очите му засвяткаха от гняв, сърцето й заби с все сила. „Рейн ще ми извие врата, когато му разкажа какво сме сторили“ — помисли си тъжно тя и очите й се напълниха със сълзи.