Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 77

Джон Стайнбек

Дани тържествуващо погледна Пайлън. Беше съвсем необичайно за него да не знае нещо, което се е случило. И сега Дани разбра по обидения и напрегнат вид на Пайлън, че той не е чувал за тази новина.

— Всички познаваме Корнилия — започна той. — Някой път мъжете й носят подаръци: кокошка, заек или зелка. Разни дребни неща, които Корнилия харесва. И тъй вчера Емилио Муриета занесъл на Корнилия едно прасенце, ей такова мъничко; хубаво, розово прасенце. Емилио намерил това прасенце в дерето. Когато го взел, старата свиня-майка го погнала, но той побягнал бързо и влязъл в къщата на Корнилия с това прасенце.

Този Емилио е много сладкодумен. Той казал на Корнилия: „Няма нищо по-хубаво от туй да си имаш прасенце. Яде, каквото му дадеш. Много мило животинче е. Ти ще го обикнеш това малко прасенце. Но ето че като порасне, характерът му ще се измени. Ще стане подло и злобно и ти няма да го обичаш вече. И тогава един ден то ще те ухапе и ти ще се ядосаш. И така ти ще го заколиш и ще го изядеш.“

Приятелите кимнаха сериозно и Пайлън каза:

— За някои работи Емилио не е без ум. Виж колко много хубави неща изкарва от това прасенце: привързаност, любов, отмъщение и храна. Някой път ще трябва да си поговоря с този Емилио.

Но приятелите усещаха, че Пайлън изпитва ревност към един такъв съперник в логиката.

— Карай нататък за прасето! — подкани Пабло.

— После — продължи Дани — Корнилия взела прасенцето и била много мила с Емилио. Тя казала, че когато станело време да се ядоса на прасенцето, Емилио можел да прескочи и да си хапне печено с нея. Тогава Емилио си отишъл. Корнилия стъкмила една кутия за прасенцето да си спи в нея до печката.

После няколко дами й дошли на гости и Корнилия им дала да подържат прасенцето и да го галят. По едно време Сладура Рамирес, без да иска, настъпила прасенцето по опашката. Та като ми се разквичало то като локомотивна свирка! Вратата се отворила. Старата свиня-майка влязла вътре да си прибере прасенцето, Всички маси и чинии били смлени. Всички столове — изпочупени. И старата свиня ухапала Сладура Рамирес и скъсала полата на Корнилия и когато дамите се скрили в кухнята и заключили вратата, старата свиня излязла навън, а с нея излязло и прасенцето. Сега Корнилия е побесняла. Тя казва, че ще пребие от бой Емилио.

— Така си е то! — каза Пабло. — Такъв е животът! Никога не става, както си го мислиш. Така беше и когато Дългия Боб Смоук искаше да се самоубие.

Лицата на приятелите одобрително се извиха към Пабло.

— Вие го знаете Боб Смоук — почна Пабло. — Той си беше точно такъв, какъвто трябва да бъде един говедар: с дълги крака, с тънко тяло, само че не можеше да язди много добре. Като идеше на някое родео, често падаше в праха. Та тоя Боб е от хората, дето все искат да им се възхищаваш. Ако е на манифестация, той иска да носи знамето. Ако стане бой, той иска да бъде рефер. Отиде ли на представление, той пръв ще извика: „Ей, ти там отпред, я си наведи главата, че не виждам!“ Да, той иска да е голям човек и хората да го гледат и да му се възхищават. А може би понякога иска и хората да го обичат, това не се знае.