Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 78

Но той си е нещастник, роден да му се смеят. Някои го съжаляват, но повечето му се смеят. А смехът им го мушка като с нож, тоя Боб Смоук.

Може и да си спомняте оная манифестация, когато той носеше знамето. Яхнал беше голям бял кон и се пъчеше на него. Точно на мястото, дето са съдиите, тоя голям глупав кон взе, че припадна от жегата. Боб излетя над главата на коня, а знамето хвръкна във въздуха като копие и се заби наопаки в земята.

Все е така с него. Щом се опита да мине за голям човек, нещо се случва и всеки му се смее. Нали си спомняте, че когато беше кучкар, се мъчеше по цял следобед да хване куче с ласо. Целият град идваше да гледа. Той хвърляше ласото, а кучето клякваше, ласото се плъзгаше отгоре му и кучето избягваше. О, хората, умираха от смях! Боб бил толкова посрамен, че си казал: „Аз ще се самоубия и тогава на всички ще им бъде мъчно. Те ще съжаляват, че са ми се смели!“ А после казал: „Но аз ще бъда мъртъв и няма да мога да видя колко много ще съжаляват те!“ Тогава решил така: „Ще чакам, докато някой влезе в моята стая. Ще насоча пистолета към главата си. Тогава приятелят, който влиза, ще вземе да ми се моли да не се убивам. Той Ще ме накара да обещая, че няма да се убивам. И всички ще съжаляват, че са ме докарали дотам!“ Така си мислел, че ще стане цялата работа.

И така, тръгнал за своята къщичка, а всеки, който го срещнел, го питал: „Ей, Боб, хвана ли вече кучето?!“ Когато се прибрал, бил много тъжен. Извадил пистолета си, заредил го с патрони и седнал да чака, докато дойде някой.

Той пресметнал как ще стане цялата работа и дори Се поупражнявал с пистолета. Приятелят щял да каже: „Ей, какво правиш ти бе? Не се застрелвай бе, приятелю.“-А Боб щял да каже, че не искал да живее повече, след като всички се отнасяли така зле с него.

Той непрекъснато си мислел как ще стане цялата работа, но никой не идвал. На другия ден пак седнал да чака и пак никой не дошъл. Чак късно вечерта дошъл Чарли Милър. Боб го чул по верандата и насочил пистолета към главата си. И дори махнал предпазителя, за да изглежда като наистина. „Сега той ще почне да ме моли и аз ще го оставя да ме склони“ — казал си Боб.

Чарли Милър отворил вратата. Той видял, че Боб насочва пистолета към главата си. Но не извикал, не, Чарли Милър скочил и сграбчил пистолета, а пистолетът гръмнал и отнесъл част от носа на Боб. И тогава хората се смяха още повече. Дори във вестниците писаха за това. Целият град умря от смях.

Всички сте виждали носа на Боб — върхът му е отнесен от куршума. Хората се смеят, ама това е вече жестока работа и тях ги гризе съвестта, като се смеят. И оттогава те дават на Дългия Боб да носи знамето на всички манифестации. Та даже общината му купи мрежа, да лови кучетата с нея. Но с тоя нос никак не му е добре.

Пабло замълча, вдигна една тресчица от верандата и зашляпа с нея по крака си.