Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 79

— Сещам се за тази история с носа му — каза Дани. — Не е лошо момче тоя Боб. Като се върне Пирата, и той ще каже същото. От време на време Пирата нарочно води всичките си кучета при Боб, слага ги в колата му и тогава хората мислят, че Боб ги е хванал, и си казват: „Бива си го тоя кучкар!“ Никак не е лесно да хващаш кучета, когато това ти е работата.

Джизъс Мария се беше унесъл с глава, подпряна на стената. Той забеляза:

— Да ти се смеят е по-лошо, отколкото да те бият с камшик. На стария Томас, дрипльото, му се смяха чак до гроба. А после на хората им беше мъчно, че са се смели.

Освен това — продължи Джизъс Мария — има си и друг смях. Тая история с Дългия Боб е смешна, но когато си отвориш устата да се смееш, като че някаква ръка ти стиска сърцето. Аз знам за стария мистър Равано, който се обеси миналата година. Тя също е смешна история, но някак не върви да се смееш.

— Чувах за това — каза Пайлън, — Но не зная цялата история.

— Аз ще ви разправя историята — рече Джизъс Мария, — а вие ще видите дали ще можете да се смеете. Когато бях малко момче, често си играех с Пити Равано. Добро и бързо момче беше тоя Пити, но винаги се забъркваше в разни каши. Имаше две сестри и четирима братя, имаше си и баща, стария Пит. Цялото семейство сега се е пръснало. Единият брат е в затвора „Сан Куентин“, другия го уби един японец градинар, докато крадеше пъпеши от една каруца. А момичетата… Ами нали знаете как е с момичетата, те се разпръснаха. Сузи сега е в Салина, в заведението на старата Джени.

И така останаха само Пити и старецът. Пити порасна и винаги се забъркваше в разни каши. Всяка събота се напиваше, и всеки път го прибираха в ареста до понеделник. Баща му беше хубав човек. Всяка седмица и той се напиваше заедно с Пити. Почти винаги бяха заедно в ареста. Старият Равано се чувствуваше самотен, ако Пити не беше там заедно с него. Той обичаше своя Пити. Каквото правеше Пити, правеше го и старецът, даже когато стана на шестдесет години.

Може да си спомняте Грейси Монтес? — попита Джизъс Мария. — Тя не беше много добро момиче. Когато бе на дванайсет години, тук в Монтерей пристигна флотата на маневри и на Грейси й се роди първото й бебе, макар и толкова млада. Нали знаете, беше хубава и пъргава и с остър език. Винаги си даваше вид, че бяга от мъжете, а мъжете още по-силно тичаха подире й. Случваше се понякога да я хванат. Но до самата нея човек никога не можеше истински да се доближи. Тази Грейси винаги си даваше вид, че крие още нещо хубаво, което не ви е дала, нещо в дъното на очите си, което казваше: „Ако наистина поискам, мога да бъда с тебе по-различна от всички жени, които познаваш!…“.

Знам го това — продължи Джизъс Мария, — защото аз също съм гонил Грейси. И Пити я гонеше. Само че с Пити беше по-друго. — Джизъс Мария се взря изпитателно в очите на приятелите си, за да наблегне на този момент.

— Пити желаеше Грейси толкова много, че отслабна и очите му станаха големи, измъчени, като на човек, който пуши марихуана. Пити не можеше да яде и просто се разболя. Старият Равано отишъл при Грейси да й говори. Той й казал: „Бъди добра с Пити, защото той ще умре.“ Но тя само се изсмяла. Не беше много добро момиче. И тогава нейната малка сестричка Тония влязла в стаята. Тония тогава беше четиринайсетгодишна, Старецът я погледнал и дъхът му спрял. Тония приличаше на Грейси, и тя имаше същото особено нещо, което винаги убягваше на мъжете. Старият Равано не могъл да се удържи. Той казал: „Я ела при мене, малко момиченце!“ Но Тония не била малко момиченце. Тя разбрала. И тя също се изсмяла и излязла от стаята.