Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 75

А Тересина откри по начин, който знаеше, че е безпогрешен, че пак ще има бебе. Тя сложи в тенджерата едно кило от новия боб и безгрижно се зачуди кой ли от приятелите на Дани ще е отговорен.

14

ЗА ХУБАВИЯ ЖИВОТ В КЪЩАТА НА ДАНИ, ЗА ПОДАРЕНОТО ПРАСЕ, ЗА МЪКАТА НА ДЪЛГИЯ БОБ И ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ НА СТАРИЯ РАВАНО

Паисаносите от Тортила Флет не употребяваха нито стенни, нито ръчни часовници. От време на време някой от приятелите по особен начин придобиваше часовник, но той го държеше само докато го замени с нещо, което му бе наистина необходимо. В къщата на Дани часовниците се ползуваха с добро име само като средство за размяна. За практически нужди служеше големият златен часовник на слънцето. Той бе по-добър от всеки друг часовник, а беше и по-сигурен, защото нямаше начин да се размени при Торели.

През лятото, когато стрелките на часовника показват седем часа, вече е приятно за ставане, но през зимата същото време няма никаква стойност. Колко по-добре е да се водиш по слънцето! Щом то изчисти върхарите на боровете и опре в предната веранда, независимо дали е лято или зима — ето тогава е подходящото време за ставане. Това е времето, когато ръцете на човека не треперят, нито пък стомахът се гърчи от празнота.

Пирата и неговите кучета спяха във всекидневната, неуязвими и топли в своя ъгъл. Пайлън, Пабло, Джизъс Мария, Дани и Големия Джо Портаджи спяха в спалнята. Колкото и да беше добър и великодушен, Дани никога не позволяваше друг да заема леглото му. Големия Джо се опита на два пъти и беше бит с тояга по петите, така че дори и той съзна неприкосновеността на леглото на Дани.

Приятелите спяха на пода, а завивките им бяха необикновени. Пабло имаше три овчи кожи, съшити в едно. Джизъс Мария спеше, като пъхаше ръцете си в ръкавите на един стар балтон, а краката си-в ръкавите на друг. Пайлън се загръщаше с голямо парче от килим. Повечето време Големия Джо просто се свиваше като куче и спеше в собствените си дрехи. Големия Джо нямаше никакви способности да задържи за дълго в своя собственост каквото и да било, но затова пък притежаваше добре разработения талант да разменя всичко, което минаваше през ръцете му, за малко вино. Така спяха те, понякога шумно, но винаги удобно. Една студена нощ Големия Джо се опита да заеме едно от кучетата, за да му топли краката, и бе добре изпохапан, защото кучетата на Пирата не можеха да се вземат в заем.

Завеси не покриваха прозорците, но щедрата природа бе засенчила стъклата с паяжини, прах и мръсни следи от дъждовни капки.

— Не ще е зле да се позачистят прозорците с малко сапун и вода — каза веднъж Дани.

Острият ум на Пайлън енергично се нахвърли върху поставения въпрос, макар и той да беше прекалено лесен за него. Той не изискваше усилие, достойно за неговата мощ.

— Ще влиза повече светлина — каза той. — И тогава, щом вътре е светло, няма да прекарваме толкова време на открито. А пък нощем, когато въздухът е отровен, нямаме никаква нужда от светлина.

Дани се оттегли от полесражението, защото разбра, че щом една толкова дребна забележка предизвиква такова категорично отхвърляне на предложението му, кой знае каква желязна логика би срещнал, ако настояваше повече. Прозорецът остана, както си беше, и с течение на времето нови и нови мухи, идваха да нахранят със своята кръв семейството на паяка и да оставят изсъхналите си трупове в паяжината по стъклото, нов прах се натрупваше над стария, и в спалнята цареше приятен полумрак, който даваше възможност дори и сред бял ден да се спи при здрачно осветление.