Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 102

— Тито Ралф — каза той, — защо не донесе китарата, та да си попеем по-хубаво?

Той пак запали пурата си и хвърли кибритената клечка.

Малката горяща пръчица падна на един стар вестник край стената. Всички наскачаха и почнаха да тъпчат пламъците, но изведнъж бяха осенени от една божествена мисъл и пак се върнаха по местата си. Те се спогледаха и се усмихнаха с мъдрата усмивка на безсмъртните и обезнадеждените. Като насън виждаха как пламъкът трепти и почти угасва, а после отново се издига. Видяха го как цъфти по тапетите. Така чрез малките външни причини се намесват самите богове. Мъжете се усмихваха, докато тапетите горяха и огънят подхвана сухата дървена стена.

Така трябваше да свърши, о, мъдри приятели на Дани! Нишката, която ви свързваше, е скъсана. Магнитът, който ви привличаше, е изгубил силата си. Някой чужд човек ще вземе къщата, някой безрадостен роднина на Дани. По-добре този символ на свято приятелство, този хубав дом на празненства и боеве, на любов и утеха да умре тъй, както умря Дани, с едно последно славно и безнадеждно предизвикателство към боговете.

Те седяха и се усмихваха. А пламъкът се издигаше до тавана, прониза покрива и забоботи навън. Чак тогава приятелите на Дани станаха от столовете и като сомнамбули излязоха през вратата.

Пайлън, който извличаше облага от всеки урок, прибра остатъка от виното със себе си.

От Монтерей пропищяха сирени. Пожарните коли зареваха по нанагорнището на втора скорост. Фаровете играеха между дърветата. Когато пожарната команда пристигна, къщата представляваше едно огромно и тъпо огнено копие. Маркучите заляха с вода дърветата и храстите, за да не позволят на пожара да се разрасне.

Между събралите се жители на Тортила Флет приятелите на Дани стояха като омагьосани и гледаха, докато най-после от къщата остана една купчина черна, димяща пепел. Тогава пожарните коли се обърнаха и заслизаха от хълма.

Жителите на Тортила Флет се стопиха в мрака. Приятелите на Дани още стояха и гледаха димящите развалини. Те се спогледаха странно, после пак се взряха в изгорялата къща. А след малко се обърнаха и бавно се отдалечиха, всеки сам по своя път.

Информация за текста

John Steinbeck

Tortilla Flat, 1935

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор

Публикация: „Народна култура“, София, 1985

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2710]

Последна редакция: 2008-09-27 20:55:48