Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 70

През седмицата тази старица винаги си намираше работа, тъй като беше неин дълг да храни, наказва, приласкава, облича и слага в леглото седем от осемте деца. Тересина се занимаваше с осмото и в известен смисъл с приготовления за деветото.

Но затова пък в неделя старата обличаше черен сатен, който беше по-древен и от самата нея, слагаше на главата си едно мрачно и дълготрайно произведение от черна слама, на което бяха прикрепени две истински череши от емайлиран гипс, изоставяше дълга си и твърдо отиваше на църква, където стоеше неподвижна като статуите на светците в нишите. Веднъж в месеца, следобед, тя отиваше да се изповяда. Би било интересно какви грехове изповядваше тя и кога намираше време да ги извърши, защото къщата на Тересина беше пълна със създания, които лазеха, пълзяха, препъваха се, пищяха, убиваха котки и падаха от дърветата и всяка от тези простъпки неизменно се случваше поне веднъж на всеки два часа.

Чудно ли беше тогава, че старата имаше невъзмутима душа и нерви от стомана? Всеки друг на нейно място би избягал оттам с писък на летяща ракета. Що се отнася до разсъдъка на Тересина, тя беше малко объркана жена. Нейното тяло представляваше съвършена реторта за дестилация на деца. Първото й бебе, заченато, когато тя беше на четиринадесет години, беше голям удар за нея; такъв удар, че тя го роди една нощ край дансинга в градината, уви го във вестник и го остави да бъде намерено от нощния пазач. Тази случка ви казвам поверително. Дори и сега Тересина би могла да има неприятности, ако се разбере.

Когато беше на шестнадесет години, мистър Алфред Кортес се ожени за нея и й подари своето име, а после й остави и двамата най-стари наследника в семейството й, Алфредо и Ърни. Мистър Кортес с охота й подари името си, още повече, че той го бе употребявал само временно. Преди да дойде в Монтерей и след като го напусна, той се казваше Гулиемо. След като Ърни се роди, мистър Кортес си замина. Може би той разбра, че женитбата с Тересина не води до спокоен живот.

Тересина винаги се изненадваше от редовността, с която ставаше майка. Понякога се случваше тя да не може да си спомни кой е бащата на предстоящото бебе, а някой път дори почти стигаше до убеждението, че за това изобщо не е необходим баща. По времето, когато беше под карантина от дифтерит, тя пак забременя по същия начин. Така или иначе, когато този въпрос ставаше твърде сложен, за да го разреши със собствения си ум, тя обикновено оставяше всичко в ръцете на божата майка, която, както е известно, има повече знания, интерес и време за такива работи.

Тересина често ходеше да се изповядва. Тя беше отчаянието на отец Рамон. Той ясно виждаше, че докато нейните колене, ръце и устни се разкайват за стари грехове, скромните й и предизвикателни очи блестят под спуснатите клепки и поставят основите на нови.

Докато ви разказвах всичко това, се роди и деветото дете на Тересина. За момента тя не беше обвързана с никого. Старата получи още една грижа; Алфредо за трета година повтаряше първо отделение, Ърни — за втора, а Панчито тръгна на училище за първи път.