Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 68

Пирата въздъхна от вълнение. И макар че хората влязоха, а големите врати се затвориха зад тях, макар че службата почна и я слушаше, той не можеше да откъсне погледа си от светеца и свещника. Свещникът беше толкова красив! Нямаше сили да повярва, че той, Пирата, го е дал. Потърси лицето на светеца, да види дали свети Франциск харесва свещника, и беше уверен, че иконата от време на време леко се усмихва с бликащата усмивка на човек, който си мисли за хубави неща.

Най-после започна и проповедта.

— Ние имаме нов хубав дар за църквата — каза-отец Рамон. — Един от синовете на нашето паство е подарил златен свещник за прослава на свети Франциск.

Тогава той разказа историята за кучето, нарочно я разказа без украси. Неговите очи подириха лицата на богомолците и той видя по тях скрити усмивки.

— Това не е смешно — забеляза той. — Свети Франциск е обичал животните толкова много, че дори им е проповядвал.

Тогава отец Рамон разказа историята за злия вълк от Губио, разказа и за дивите гургулици, и за чучулигите. Пирата с учудване го гледаше, докато продължаваше проповедта.

Изведнъж откъм вратата се разнесе силен шум. Чуха се див лай и драскане. Вратите с трясък се разтвориха и вътре влетяха Пухчо, Рудолф, Енрике, Пахарито и сеньор Алек Томпсън. Те вдигнаха муцуни и дружно се устремиха към Пирата. Заскачаха около него, като тихо скимтяха и виеха. Просто го затрупаха.

Свещеникът спря да говори и сърдито погледна към суматохата. Пирата се огледа безпомощно, в ужас. Значи, всичко било напразно и кощунство бе извършено!

Тогава отец Рамон се разсмя и паството също се разсмя.

— Изведи кучетата! — каза той. Нека чакат, докато свършим.

Със смутени, извинителни движения Пирата поведе кучетата навън.

— Това е лошо — казваше им той. — Аз съм ви сърдит! Мен ме е срам от вас.

Кучетата се наежиха, налягаха на земята и жалостно заскимтяха.

— Знам какво сте направили — каза Пирата. — Вие сте изпохапали моите приятели, счупили сте прозореца и сте дошли. Сега стойте тук и чакайте, вие, нечестиви кучета, вие, кучета, които вършите кощунства!

Той ги остави поразени от мъка и разкаяние и се върна в черквата. Хората още се смееха, обръщаха се и го гледаха, докато той се свлече в стола си и се опита да скрие лице.

— Не се срамувай! — каза отец Рамон. — Не е грях да бъдеш обичан от кучетата си, нито пък е грях ти да ги обичаш. Виж как свети Франциск е обичал животните.

И тогава той им разказа още истории за добрия светец.

Неудобството напусна Пирата. Устните му замърдаха.

„О! — помисли си той. — Ако кучетата можеха да чуят това! Колко щяха да са щастливи, ако знаеха всичко това!“

Когато проповедта свърши, в ушите му още звъняха историите за светеца. Той следваше ритуала като автомат, но не чуваше службата. И когато тя свърши, хукна към вратата. Излезе пръв от черква. Кучетата, все още тъжни и засрамени, се стълпиха около му.