Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 69

— Хайде! — каза им. — Аз имам да ви разправям много неща!

Леко се затича по хълма, към боровата гора, а кучетата галопираха и подскачаха край него. Най-после стигна убежището на гората, но продължи и след това, докато намери един дълъг коридор между боровете, където клоните се преплитаха над главата му, а стъблата на дърветата бяха почти едно до друго. За момент се огледа безпомощно.

— Искам да ви покажа как беше — рече той. — Ех, да бяхте вътре и да бяхте чули какво казва отецът!

Той сложи един голям камък върху друг. — Ето това е иконата — каза той на кучетата. После заби една клечка в земята. — А това тука е свещникът със свещта на него!

Беше полутъмно в просеката, а въздухът сладнееше от боровата смола. Дърветата тихо си шепнеха с ветреца. Пирата каза авторитетно.

— Сега, Енрике, седни тука! А ти, Рудолф, тука. Искам Пухчо да дойде тука, защото той е най-малък. Пахарито, глупако, ти си стой там и не мърдай! Сеньор Алек Томпсън, не е прилично тъкмо сега да се излежаваш!

Така той ги нареди в две редици, две кучета отпред и три отзад.

— Искам да ви покажа как беше — каза той. — Вие получихте прошка за влизането в черква. Отец Рамон каза, че този път не било кощунство. Сега внимавайте! Аз имам да ви разправям много неща!

Кучетата стояха по местата си и усърдно го гледаха, Сеньор Алек Томпсън махаше с опашката си, докато Пирата се обърна към него.

— Тук не е място за това! — каза той. — Свети Франциск може и да ти разреши, но на мене не ми харесва да си махаш опашката, докато слушаш. Сега аз ще ви разправя за свети Франциск.

Този ден мислите му бяха вдъхновени. Слънцето намираше пролуки в листата и хвърляше блестящи рисунки върху килима от борови иглички. Кучетата стояха търпеливо, с поглед, закован в устата на Пирата. Той им повтори всичко, което свещеникът беше казал, всички истории, всички забележки. Не пропусна нито дума.

Когато свърши, погледна тържествено кучетата. — Свети Франциск е направил всичко това — каза той.

Дърветата стаиха шепота си. Гората мълчеше като омагьосана.

В миг някакъв лек звук се чу зад Пирата. Всички кучета дигнаха очи. Пирата от страх не смееше да извърне глава. Мигът продължи дълго.

А след това мигът свърши. Кучетата наведоха очи. Върхарите отново се разшаваха, а слънчевите рисунки изумено се раздвижиха.

Пирата беше толкова щастлив, че щастието пронизваше сърцето му.

— Видяхте ли го? — викна той. — Нали беше свети Франциск? О! Колко добри кучета сте вие, щом като ви се явява видение!

Кучетата подскочиха при гласа му. Те отвориха уста и радостно замахаха с опашки.

13

КАК ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДАНИ СЕ ПРИТЕКОХА ДА ПОМОГНАТ НА ЕДНА ЗЛОЧЕСТА ДАМА

Сеньора Тересина Кортес, престарялата й майка и нейните осем деца живееха в една хубава колиба край дълбокото дере, което очертава южната граница на Тортила Флет. Тересина беше красива, зряла жена, към тридесетте. Майка й, онази старата, сухата, беззъбата, останката от някогашно поколение, беше близо петдесет. Отдавна всички бяха забравили, че нейното име е Анхелика.