Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 72

Когато имате в къщи двеста кила боб, вие няма защо да се страхувате, че ще умрете от глад. Другите неща, разните деликатеси като захар, домати, чушки, кафе, риба или месо, биха могли да дойдат по чудо, със застъпничеството на светата Дева, а понякога и благодарение на труд или хитрост, но щом бобът е тук, при вас, вие сте подсигурени. Бобът като стреха подслонява вашия стомах. Бобът е вместо топла дреха срещу студа на бедността.

Само едно нещо можеше да застраши живота и щастието на семейството на сеньора Тересина Кортес, и това беше пълният провал на бобената реколта.

— Когато бобът узрее, врежовете се изскубват и нареждат на купчини така, че да съхнат за вършачките.

Това е времето, когато трябва да се молите да не вали дъжд. Докато малките купчини с бобени шушулки лежат в редове и техният жълт цвят изпъква по кафявите ниви, можете да видите как фермерите гледат небето и уплашено ръмжат срещу всеки облак, защото, ако завали, купчините бобени шушулки отново трябва да се редят и да съхнат. И ако, преди да изсъхнат, отново завали, трябва за трети път да се редят. И ако падне трети дъжд, те изгниват, плесенясват и реколтата е изгубена.

Когато шушулките съхнеха, старата имаше обичай да пали свещ на светата Дева.

През годината, за която говоря, бобените шушулки бяха наредени и свещта — запалена. В дома на Тересина ютените торби стояха готови за работа.

Вършачките бяха смазани и почистени.

Тогава падна дъжд.

Цялата работна сила хукна по нивите и заобръща прогизналите купчини боб. Старата запали още една свещ. Падна още дъжд.

Старата купи наведнъж две свещи с една малка, жълтичка, която беше пазила от много години. Земеделските работници отново обърнаха боба към слънцето и тогава се изля цял порой от студен и силен дъжд. В цялата околия на Монтерей не бе събрано ни зърно боб. Тракторите минаха и преораха мокрите буци.

О, каква печал влезе тогава в къщата на сеньора Тересина Кортес. Изворът на живота пресъхна. Стрехата рухна. Вечната правда на боба изчезна. Цяла нощ децата плачеха от ужас пред идващия глад. Никой не им беше казал, но те го знаеха. Старата седеше в черква както винаги, но устните й се свиваха с презрение, когато погледнеше светата Дева.

„Ти ми взе свещите! — мислеше си тя. — Ах, ти! Ти! Лакомийо за свещи! Ти, безразсъднице!“

И тя мрачно прехвърли своята преданост към света Клара. Разказа на света Клара колко несправедливо са се отнесли с нея. Дори си позволи и една малка злобна забележка за начина, по който светата Дева бе родила.

— Нали знаеш, понякога и Тересина също не си спомня кой е бащата! — ехидно каза тя.

Вече бе споменато, че Джизъс Мария Коркоран беше добросърдечен човек. Той имаше също и оня дар, който притежават най-големите човеколюбци — неизбежно да се озовава в ония места, където има най-неотложна нужда от добротата му. Колко пъти той бе навестявал млади дами тъкмо когато те се нуждаят от утеха! Всяка болка и скръб неотразимо го привличаха. Цели месеци не бе стъпвал в къщата на Тересина. Ако няма някакво мистично привличане между мъката от една страна и човеколюбието от друга, как тогава се случи така, че той я посети в самия ден, когато последният миналогодишен боб бе сложен в тенджерата?