Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 71

По това време в Калифорния беше станало мода училищните медицински сестри да ходят по класовете и да разпитват децата за интимни подробности от техния домашен живот. От първо отделение в стаята на директора повикаха Алфредо, защото решиха, че изглеждал малко слабичък.

Дежурната сестра, обучена по детска психология запита мило:

— Фреди, дават ли ти да ядеш достатъчно?

— Па да! — отговори Алфредо.

— Добре тогава. Кажи ми, какво си закусвал днес?

— Тортила с боб — каза Алфредо.

Сестрата кимна мрачно към директора.

— А какво ще ядеш на обяд?

— На обяд не си ходя в къщи.

— Как така, нима на обяд изобщо не ядеш?

— Ами, ям! Аз си нося малко боб с тортила. В очите на сестрата се появи истинска тревога, но тя се сдържа.

— А вечер какво ядеш?

— Тортила с боб.

Тя изостави психологията.

— Ама как, стоиш сега тука и ми разправяш, че не ядеш нищо друго освен тортила с боб, така ли? Алфредо беше учуден.

— Боже мой! — каза той. — Та какво повече искате?

В най-близко време училищният лекар изслуша доклада на ужасената сестра. Един ден той отиде с колата си в къщата на Тересина, за да види случая. Докато минаваше през двора, лазещите, пълзящите и препъващите се създания пищяха в една чудовищна симфония. Докторът застана пред отворената кухненска врата. Със собствените си очи видя как старата отива до печката, бърка с една голяма лъжица в тенджерата и посипва пода с варени бобени зърна. За миг шумът престана. Лазещите, пълзящите и препъващите се създания заработиха с мълчаливо усърдие, като се движеха от зърно на зърно и спираха само колкото да ги глътнат. Старата се върна на стола си, колкото да си отдъхне за няколко секунди. Под леглото, под столовете, под печката децата пълзяха с устремлението на малки хлебарки. Докторът остана два часа в къщата, тъй като неговият научен интерес се събуди. На излизане той клатеше глава.

Клатеше недоверчиво глава и когато пишеше доклада си. „Аз им направих най-щателен преглед — казваше той — на зъбите, на кожата, на кръвта, на костната система, на очите, на координацията. Господа, те живеят при условия, които според медицината водят до така нареченото бавно отравяне, и те живеят от рождение при такива условия! Господа, аз ви заявявам, че не съм виждал по-здрави деца през живота си! — Неговото вълнение избухна неудържимо. — Ах, тези малки зверчета! — извика той. — Аз през живота си не съм виждал такива зъби! Никога не съм виждал такива зъби!“

Вие ще попитате как Тересина успяваше да прехранва семейството си. Когато минават вършачките, които са вършали боба, там, където са спирали, могат да се видят големи купища бобена шушлюпина. Ако сложите едно одеяло на земята и през някой по-ветровит следобед подхвърляте във въздуха над одеялото шушлюпината, ще разберете, че все пак вършачките не вършеят безукорно. Ако работите един следобед, можете да съберете десет кила боб, а дори и повече. През есента старата и ония деца, които можеха да ходят, отиваха по нивите и вееха шушлюпината. Собствениците не протестираха, защото тя не правеше нищо лошо. Годината можеше да се смята за лоша, ако старата не успееше да събере сто и петдесет, двеста кила боб.