Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 62

Чантата с парите беше станала символ на тяхното приятелство, център на доверието, около което се въртеше тяхното братство. Те бяха горди с парите, горди, че никога не посягаха на тях. Около пазенето на парите беше израсло зданието на тяхното самоуважение и до голяма степен на тяхното самодоволство. Хубаво нещо е хората да ти имат доверие. В мислите на приятелите тези пари отдавна бяха престанали да бъдат парични знаци. Вярно е, че те известно време мечтаеха колко галона вино биха могли да се купят с тях, но след това вече не си ги представяха като сбор от платежни средства. Съкровището беше предназначено за златен свещник и този бъдещ златен свещник бе собственост на свети Франциск Асизки. Много по-лошо-е да мамиш светец, отколкото да си позволяваш волности със закона.

Една вечер, по оня бърз и точен телеграф, който никой не можеше да види, дойде новината, че един крайбрежен патрулен катер се е разбил в скалите край Кармел. Големия Джо Портаджи беше излязъл по своя работа, но Дани, Пабло, Пайлън, Джизъс Мария, Пирата и кучетата с радост се понесоха през хълма, защото, ако имаше нещо, което обичаха, то бе да събират по морския бряг полезни вещи. Това те смятаха за най-вълнуващото занимание на света. Макар че пристигнаха малко късно, те си наваксаха за изгубеното време. Цялата нощ приятелите сноваха по брега и натрупаха солиден куп изхвърлени от морето останки, петфунтова кутия с масло, няколко консерви, две матроски куртки, бъчонка за вода от спасителната лодка и една картечница. Зората освети върху брега една завидна купчина под охраната на приятелите.

Един от наблюдателите им предложи за целия куп глобалната сума от пет долара и те приеха, тъй като беше немислимо да се пренесат всичките тия тежки неща по шестте стръмни мили нанагорнище до Тортила Флет.

Пирата не беше нацепил дневната си борина, затова Дани му даде четвърт долар и той го пъхна в чантата си. Тогава те тръгнаха към хълмовете на Монтерей уморени, но с топлото чувство, че ги чака щастие.

Беше вече следобед, когато стигнаха къщата на Дани. С вид на човек, който свещенодействува, Пирата отвори чантата си и даде четвъртака на Дани. Целият взвод се струпа в другата стая. Дани бръкна под възглавницата — и ръката му остана празна. Той хвърли настрана възглавницата, махна дюшека, после бавно се обърна към приятелите си и очите му станаха свирепи като очите на тигър. Вгледа се в лицата на всички и навсякъде видя ужас и възмущение, които не можеха да бъдат престорени.