Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 60

— Бях под една лодка на плажа. Спах — каза той.

— Но ти, горкият, си се измокрил целият!. Тя го огледа, очаквайки отговор на своята доброта, но по лицето на Големия Джо не се четеше нищо освен благодарност, че не е на дъжда и че пие вино. Той бутна напред чашата си, за да бъде отново напълнена, Тъй като не беше ял целия ден, виното му оказваше дълбоко въздействие.

Лелка Игнасия пак постави въпроса:

— Не е хубаво да стоиш с мокро сако. Ще изстинеш и ще се разболееш. Хайде, ела да ти помогна да си свалиш сакото.

Големия Джо удобно се намести в стола си.

— Така ми е добре — каза упорито той. — Лелка Игнасия си наля още една чаша. Дървата в огъня уютно запращяха и пропъдиха шума от потропването на дъжда по покрива.

Големия Джо не правеше абсолютно нищо, за да бъде любезен, галантен или поне да забелязва присъствието на своята домакиня. Той пиеше виното си на големи глътки. Усмихваше се глупаво на печката. Люлееше се леко на стола.

В лелка Игнасия се надигнаха гняв и отчаяние.

„Това прасе — помисли си тя, — Това едро и мръсно животно! По-добре да бях спасила от дъжда един вол. Всеки друг мъж би казал поне една мила дума.“

Големия Джо пак бутна напред чашата си, за да бъде напълнена.

Тогава лелка Игнасия направи героично усилие.

— Хубаво е да си в топла къща през такава нощ — каза тя. — Навън дъжд се лее, а печката си гори! Това е тъкмо време хората да са мили един към друг. Ти не сещаш ли същото?

— Но да! — рече Големия Джо.

— Може би светлината ти блести в очите? — попита тя срамежливо. — Искаш ли да угася лампата?

— Хич даже не ми блести — каза Големия Джо, — Но ако искаш да не хабиш газта, карай!

Тя духна лампата и къщата потъна в мрак. След това се върна на своя стол и зачака да се събуди неговата мъжественост. Тя чуваше лекото люлеене на стола му. От пукнатините на печката излизаше малко светлина и озаряваше лъскавите ъгли на мебелите. Стаята почти сияеше от топлина. Лелка Игнасия чу, че столът на Джо спря да се люлее и стегна мускули, за да го отблъсне. Нищо не се случи.

— Като си помислиш — каза тя, — че в такава буря човек може да бъде навън, да зъзне под някой навес или да лежи на студения пясък под лодките! Но не: ти си седиш на хубав стол; пиеш хубаво вино, имаш за компания една дама, която ти е приятелка…

Големия Джо не отговори. Тя вече нито го чуваше, нито го виждаше. Лелка Игнасия отпи от чашата си и се освободи от всякаква добродетелност.

— Моята приятелка Корнилия Руис ми е казвала — рече тя, — че много от най-добрите й приятели са идвали за пръв път при нея, за да се скрият от дъжда и студа. Тя ги е подслонявала и после са ставали добри, приятели.

По посока на Големия Джо се чу лек звук на счупено. Тя разбра, че е изтървал чашата си, но и след счупването не последва никакво движение.

„Може би му е прилошало — помисли си тя. — Може би е припаднал!“

Тя скочи, запали клечка кибрит и я доближи до фитила на лампата. После се обърна към своя гост.

Големия Джо спеше величествено. Краката му се простираха пред него. Главата му се беше отпуснала назад. Устата му беше широко отворена. Докато тя го гледаше, удивена и потресена, от устата му се раздаде мощно дрезгаво хъркане. Големия Джо просто не можеше да се чувствува топло и удобно и да не заспи.